ЗАЩО НЕ СЪМ по Христо Ботев

Радко Стоянов 2
Защо не съм и аз поет
с блестяща, благозвучна лира,
куплет да нижа след куплет,
гласът ми да ехти в ефира.

Пегасът ми да хвърля къч
далече нейде сред звездите.
Словата ми да бъдат лъч
за нищите и будалите.

Защо не съм и преводач,
на вси езици да превеждам.
По цели дни, до късен здрач
простащини да произвеждам.

Защо не съм и аз критик –
акъл на другите да давам.
А за награда и ритник
по дирниците да раздавам.