„Я ГОВОРИЛ НА ПТИЧЬЕМ ЯЗЫКЕ...”
Сергей Евгеньевич Бирюков (р. 1950 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ГОВОРЕХ АЗ НА ПТИЧИЯ ЕЗИК
Говорех аз на птичия език,
езика на скорец и на синигер,
да, имах си причини да постигам
такъв език в живота ветролик.
Е, пробвай да говориш другояче –
сред междуметия и изказ нов
речта наоколо е: птича, значи.
Щом срамежлив си тук, бъди суров.
Аз в тази школа, в тази кожа тропах,
бях с теб и с тоз, обхождащ сетен път,
в пътеката напреки бе стихът
със сила глуха на незнайни тропи.
* Тропи – думи или изрази с преносно значение; олицетворение, метафора, ирония, алегория, хипербола и др.п.
Ударения
ГОВОРЕХ АЗ НА ПТИЧИЯ ЕЗИК
Гово́рех а́з на пти́чия ези́к,
ези́ка на скоре́ц и на сини́гер,
да, и́мах си причи́ни да пости́гам
такъ́в ези́к в живо́та ветроли́к.
Е, про́бвай да гово́риш другоя́че –
сред междуме́тия и и́зказ но́в
речта́ нао́коло е: пти́ча, зна́чи.
Штом срамежли́в си ту́к, бъди́ суро́в.
Аз в та́зи шко́ла, в та́зи ко́жа тро́пах,
бях с те́б и с то́з, обхо́ждашт се́тен пъ́т,
в пъте́ката напре́ки бе стихъ́т
със си́ла глу́ха на незна́йни тро́пи.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Сергей Бирюков
Я ГОВОРИЛ НА ПТИЧЬЕМ ЯЗЫКЕ...
Я говорил на птичьем языке,
на языке синичьем и скворчином,
да, были у меня свои причины
так говорить, так жить на сквозняке.
А ну, попробуй как-нибудь иначе –
из междометий и служебных слов
вся речь вокруг: вот, как бы, дескать, значит.
Застенчив быт и потому суров.
Я в этой школе, в этой шкуре топал
с тобой и с тем, кто все еще берег
последнее, что было поперек, –
тропу стиха, глухую силу тропа.
1988 г.
---------------
Руският поет и литературовед Сергей Бирюков (Сергей Евгеньевич Бирюков) е роден на 19 май 1950 г. в с. Торбеевка, Тамбовска област. Първите му поетични публикации са от 1970 г. Завършва филологическия факултет на Тамбовския педагогически институт (1974 г.). Кандидат е на филологическите науки (1994 г.), доктор по културология (2006 г.). До 1998 г. е университетски преподавател в Тамбов. Изследовател е на поезията на руския футуризъм, основател и президент е на международната академия на руския литературен авангард „Зауми” (1990 г.). Негови стихове са включени в литературни алманаси и международни антологии като „Родная речь”, „Арион”, „Журнал поэтов”, „Футурум-Арт”, „Библио-Глобус”, „Русский журнал”, „Самиздат века”, „Поэзия безмолвия”, „Geballtes Schweigen”, „Точка зрения”, „Homo sonorus” и др. Автор е на стихосбирките „Долгий переход” (1980 г.), „Пишу с натуры” (1989 г.), „Муза зауми” (1991 г.), „Знак бесконечности: Стихи и композиции” (1995 г.), „Книгура” (1999 г.), „Poesis Поэзис Poesis” (2009 г.), „Звучарность” (2013 г.), „Rnig Beg” (2015 г.), на монографии, христоматии и литературоведчески изследвания като „Зевгма: Русская поэзия от маньеризма до постмодернизма” (1994 г.), „Теория и практика русского поэтического авангарда” (1998 г.), „Поэзия русского авангарда” (2001 г.), „Року укор: Поэтические начала” (2003 г.), „Звучарность” (2013 г.), „Амплитуда авангарда” (2014 г.) и др. От 1998 г. живее в германския град Хале и преподава в университет „Мартин Лутер”. Член е на редколегията на сп. „Футурум арт”, съредактор е на сп. „Другое полушарие”, главен редактор е на „Альманах Академии Зауми”.