Марина Цветаева
***Уж сколько их упало в эту бездну
Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой
***
О, колко вече паднаха във бездна,
раззинала отвъд!
Ще дойде ден, аз също ще изчезна
от тази земна твърд.
Ще стихне, що е пяло и се бори,
що буйства и сия:
очите ми зелени, глас гальовен,
и златната коса.
И пак ще е животът с хляб насъщен,
с улисания ден.
И всичко под небето ще е също,
единствено без мен!
Като дете променлива, капризна -
за кратко, не мъстя,
обичам час, кога дърва в камина,
изчезват в пепелта.
Цигулките и шествие с конете,
камбанен звън ценя...
- Аз тъй съм жива, истинска и светя
на ласкава земя!
Към вас - за мен, която съм без мяра,
към чужди и към род?! -
обръщам се, за да изпрося вяра,
и моля за любов.
И ден, и нощ, и писмено, и устно:
за вярно не и да,
за туй, че аз тъй често се разчувствам
на двадесет едва,
за туй, че трябва, просто неизбежно
обиди да простя,
за моята несдържаност и нежност,
за твърдост в гордостта,
за бързите промени и обрати,
за правда, за игра...
- Послушайте ! – Обичайте ме, братя,
за туй, че ще умра.
1913
Превод: 27.09.2015 г.
---------------------------------------------
О, кОлко вЕче пАднаха във бЕдна,
раззИнала отвЪд!
Ще дОйде дЕн, аз сЪщо ще изчЕзна
от тАзи зЕмна твЪрд.
Ще стИхне, щО е пЯло и се бОри,
що бУйства и сиЯ:
очИте ми зелЕни, глАс гальОвен,
и злАтната косА.
И пАк ще е живОтът с хлЯб насЪщен,
с улИсания дЕн.
И всИчко под небЕто ще е сЪщо,
едИнствено без мЕн!
КатО детЕ промЕнлива, капрИзна -
за крАтко, не мъстЯ,
обИчам чАс, когА дървА в камИна,
изчЕзват в пепелтА.
ЦигУлките и шЕствие с конЕте,
камбАнен звЪн ценЯ...
- Аз тЪй съм жИва, Истинска и свЕтя
на лАскава земЯ!
Към вАс - за мЕн, коЯто съм без мЯра,
към чУжди и към рОд?! -
обрЪщам се, за да изпрОся вЯра,
и мОля за любОв.
И дЕн, и нОщ, и пИсмено, и Устно:
за вЯрно нЕ и дА,
за тУй, че Аз тъй чЕсто се разчУвствам
на двАдесет едвА,
за тУй, че трЯбва, прОсто неизбЕжно
обИди да простЯ,
за мОята несдЪржаност и нЕжност,
за твЪрдост в гордосттА,
за бЪрзите промЕни и обрАти,
за прАвда, за игрА...
- ПослУшайте ! – Обичайте ме, брАтя,
за тУй, че ще умрА.
---------------------------------------------------
***
Уж сколько их упало в эту бездну,
Разверстую вдали!
Настанет день, когда и я исчезну
С поверхности земли.
Застынет все, что пело и боролось,
Сияло и рвалось.
И зелень глаз моих, и нежный голос,
И золото волос.
И будет жизнь с ее насущным хлебом,
С забывчивостью дня.
И будет все - как будто бы под небом
И не было меня!
Изменчивой, как дети, в каждой мине,
И так недолго злой,
Любившей час, когда дрова в камине
Становятся золой.
Виолончель, и кавалькады в чаще,
И колокол в селе...
- Меня, такой живой и настоящей
На ласковой земле!
К вам всем - что мне, ни в чем не знавшей меры,
Чужие и свои?!-
Я обращаюсь с требованьем веры
И с просьбой о любви.
И день и ночь, и письменно и устно:
За правду да и нет,
За то, что мне так часто - слишком грустно
И только двадцать лет,
За то, что мне прямая неизбежность -
Прощение обид,
За всю мою безудержную нежность
И слишком гордый вид,
За быстроту стремительных событий,
За правду, за игру...
- Послушайте!- Еще меня любите
За то, что я умру.
1913