„ПО ОКОНЧАНИИ СПЕКТАКЛЯ”
Александр Казаков
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
СЛЕД КРАЯ НА СПЕКТАКЪЛА
От сцената завесите щом бяха снети
(не са на мода театралите твърдят),
спечели зрителят – за същите билети
по два катарзиса подред го громолят.
Да посети театъра – прости – Бог сам,
не може белобрадият да не заплаче –
убиецът убития повдига там,
по рампата с мерак към хората го влачи
за заключителни поклони... Там стоят
един до друг, ръка в ръка антагонисти...
Убиец на мъртвеца шепне: „Поклони се!”
А той – поизтощен и с поглед глуповат
блуждае още в смъртен сън (а що за сън е,
какви са страхове – не искам да тръбя)...
И пак – палачът жертвата си мъртва гъне,
потупва покровителствено по гърба
и съска: „Кланяй се!” Овации събрал...
И той се сгъва! Раз... И два... Марионетка!
Да, брат покойник, да те възкресят – нередко
е срамно, по-добре вовек да си умрял.
...А аз, завесата откакто се прокуди,
признавам, не следя театъра ни прост.
Да гледам как Пилати, Ироди и Юди
се кланят в залата, придържайки Христос...
Ударения
СЛЕД КРАЯ НА СПЕКТАКЪЛА
От сце́ната заве́сите штом бя́ха сне́ти
(не са́ на мо́да театра́лите твърдя́т),
спече́ли зри́телят – за съ́штите биле́ти
по два́ ката́рзиса подре́д го громоля́т.
Да посети́ теа́търа – прости́ – Бог са́м,
не мо́же белобра́дият да не запла́че –
уби́ецът уби́тия повди́га та́м,
по ра́мпата с мера́к към хо́рата го вла́чи
за заключи́телни покло́ни... Та́м стоя́т
еди́н до дру́г, ръка́ в ръка́ антагони́сти...
Уби́ец на мъртве́ца ше́пне: „Поклони́ се!”
А то́й – поизтоште́н и с по́глед глупова́т
блужда́е о́ште в смъ́ртен съ́н (а што́ за съ́н е,
какви́ са страхове́ – не и́скам да тръбя́)...
И па́к – пала́чът же́ртвата си мъ́ртва гъ́не,
поту́пва покрови́телствено по гърба́
и съ́ска: „Кла́няй се!” Ова́ции събра́л...
И то́й се сгъ́ва! Ра́з... И два́... Марионе́тка!
Да, бра́т поко́йник, да те възкреся́т – нере́дко
е сра́мно, по́-добре́ вове́к да си умря́л.
...А а́з, заве́сата отка́кто се проку́ди,
призна́вам, не следя́ теа́търа ни про́ст.
Да гле́дам ка́к Пила́ти, И́роди и Ю́ди
се кла́нят в за́лата, придъ́ржайки Христо́с...
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Александр Казаков
ПО ОКОНЧАНИИ СПЕКТАКЛЯ
С тех пор, как занавес покинул наши сцены,
(Из моды вышел, театралы говорят)
Частенько зрителям везет – за ту же цену
По два катарсиса испытывать подряд.
Да посети театр и сам – простите! – Бог, –
И он бы слез не смог сдержать, седобородый –
Гляди: убитому убийца встать помог
И вывел к рампе, вышел к свету и народу
Для заключительных поклонов... Вон – стоят
Плечом к плечу, рука в руке... антагонисты...
Убийца шепчет мертвецу: – Да поклонись ты!
А тот – немножко заторможенный... и взгляд
Еще блуждает в смертных снах (а что за сны там,
Какие страхи – сочинять я не хочу)...
И вновь – палач, аж нависая над убитым,
И покровительственно хлопнув по плечу,
Шипит: – Ну!.. Кланяйся!.. – Да так, что слышно всем...
И тот – согнулся!.. Раз... Другой... Марионетка!
Да, брат покойник, воскресать – оно нередко
Стыдней, чем просто так подохнуть, насовсем.
...А я с тех пор, как занавески наши сняты,
Ходить в театр, признаться, – вовсе завязал.
Глядеть, как Ироды, Иуды и Пилаты –
Христа поддерживая, кланяются в зал?..
---------------
Няма данни.