Зинаида Торопчина - Ночные стихи

Юлияна Великова
Ну за что, за какие грехи
Сочинять Бог внушил мне стихи?!
Голове отдохнуть бы от бед,
От забот и от мыслей, так нет --
Наплывают, как будто волна,
Не дают ни покоя, ни сна.
А усну -- так приходят во сне,
Будто кто-то слагает их мне.
Рифмы, мысли -- лихи и  тихи --
Вдруг сплетаются как-то в стихи.
Может, Муза, Пегас ли шалит,--
У меня голова лишь болит.
Записать бы те рифмы и стих,
Да следов не осталось от них:
Голос Музы к утру вдруг угас --
Улетела она на Парнас,
Вслед за ней ускакал и Пегас...
Что ж за дружба такая у нас?!
...Ну за что, за какие грехи
Наказанье мне это -- стихи?!


                2002

Превела на Български: ЮЛИЯНА ДОНЕВА

НОЩНИ СТИХОВЕ

За какви ли грехове,
внуши ми Бог да пиша стихове!?
Да отдъхна от беди,
от грижи  и от мисли, не –
като вълни прииждат в мен,
не дават ми покой, ни сън.
Заспя ли, идват ми в съня,
сякаш някой ми ги слага.
Рими, мисли с полъх тих,
внезапно се заплитат в стих.
Пегас ли, Муза ли, шегуват се –
но главата ми надува се.
Записала бих рими, стихове,
но няма и следа от тях.
Заран Музата угасва –
излетява на Парнас,
а след нея и Пегас…
Каква е тази дружба в нас?!
И за какви ли грехове,
наказана съм с стихове!?