„НОЧНОЙ СТОРОЖ”
Алексей Петрович Прокопьев (р. 1957 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
НОЩЕН ПАЗАЧ
„Да не дава Бог да полудея...”
Александър Пушкин
„Нощният пазач е луд,
защото бодърства...”
Райнер Мария Рилке
Боже, закрила прати да не губя ума.
Кукла, играчка, не спя, вяла брънка съм в цялото.
Знам, на земята живея и пазя дома.
Тяло незряло не чувствам – Луната открадна ми тялото.
Музика звучна се в синьо и в сън огласи,
лунните струни звънят сред пустинните площи.
Два са клавишите врабчови – сол и си –
утро. Трепти светлина. Тя разлива се още.
Нещо ще сторя, ще стана, над сянка била.
Дума ще дам, че съм жив, че съм жив да научите.
Боже, дари ме с гласа на самотни села
в доба, когато прелитат над покриви кучета.
Ударения
НОЩЕН ПАЗАЧ
Бо́же, закри́ла прати́ да не гу́бя ума́.
Ку́кла, игра́чка, не спя́, вя́ла бръ́нка съм в ця́лото.
Зна́м, на земя́та живе́я и па́зя дома́.
Тя́ло незря́ло не чу́вствам – Луна́та откра́дна ми тя́лото.
Му́зика зву́чна се в си́ньо и в съ́н огласи́,
лу́нните стру́ни звъня́т сред пусти́нните пло́шти.
Два́ са клави́шите вра́бчови – со́л и си́ –
у́тро. Трепти́ светлина́. Тя разли́ва се о́ште.
Не́што ште сто́ря, ште ста́на, над ся́нка била́.
Ду́ма ште да́м, че съм жи́в, че съм жи́в да нау́чите.
Бо́же, дари́ ме с гласа́ на само́тни села́
в до́ба, кога́то прели́тат над по́криви ку́чета.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Алексей Прокопьев
НОЧНОЙ СТОРОЖ
„Не дай мне бог сойти с ума...”
Александр Пушкин
„Ночной сторож – сумасшедший,
потому что бодрствует...”
Райнер Мария Рильке
Боже, о дай же совсем не сойти с ума.
Кукла, игрушка, не сплю, ничего не делаю.
Знаю, живу на земле, сторожу дома.
Тела не знаю – Луна похитила тело неспелое.
В лад этой музыке спрятались сонь и синь,
Лунные струны звенят на пустынной равнине.
Две воробьиные клавиши – соль и си –
Утро. Надтреснутый свет. Он горит и поныне.
Сделаю что-нибудь, встану, огромная тень.
Слово скажу, чтоб услышали, жив еще, жив еще,
Боже, о дай же мне голос глухих деревень.
В час, когда только собаки летают над крышами.
---------------
Руският поет, преводач и изследовател на фолклора Алексей Прокопиев (Алексей Петрович Прокопьев) е роден на 15 август 1957 г. в гр. Чебоксари, Чувашка АССР. Завършва историческия факултет на Московския държавен университет. Дълго време работи като нощен пазач. През 1985 г. участва в самиздатския алманах „Встреча”, след перестройката печата поезия в издания като „Октябрь”, „Новый журнал”, „Иностранная литература” и др. Негови стихове са публикувани в антологиите „Строфы века. Антология русской поэзии”, „Современная литература народов России, т.3”, „Русские стихи 1950-2000 годов, т.2”, „Строфы века 2. Антология мировой поэзии в русских переводах” и „Самиздат века”. От 1996 г. е преподавател по художествен превод в литературния институт „Максим Горки”. Превежда поезия от немски, английски, италиански, шведски и чувашки език. Носител е на наградата „Андрей Белый” за 2010 г. Автор е на стихосбирките „Ночной сторож” (1991 г.), „День един” (1995 г.) и „Снежная Троя” (2003 г.). Живее в Москва.