ВЪЛЧЕ
Над вълчата пътека съм.
Ранена
вълчицата оплезила език,
се гърчеше.
Дълбоко откровена
раната озъбва смъртен вик.
Наоколо по старому е всичко.
Небето пак облича се с каприз.
Петното алено гори самичко,
а до него плаче кипарис.
Надеждата увиснала издрана
събужда се в очите на вълче,
лапички показало отрано
през дупката куршумена.
Зверче!
Зверче ли е?
Но то скимти и плаче
с присъдата за ранната си смърт!?
Гледах го!
И виждах пеленаче,
което търси майчината гръд...
И защо сълзи ме покосиха?!
Прегърнах го с треперещи ръце.
Лапичките меки
ме плениха.
И взех за пале, вълчето сърце.
21.10.2015г.