„ВРЕМЕЧКО С НОЖИЧКОМ...”
Вадим Андреевич Калинин (р. 1973 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ВРЕМЕНЦЕ С НОЖЧЕ
Временце с ножче в алеите броди,
весели семки-дечица ще погне.
Как ли по-смел и по-зъл да подходя,
някой едва ли тук ще ми помогне.
Време-момиченце, временце-пропаст,
викнеш към нея и тя отговаря,
мръзнат дърветата, мръзнат циклопи,
тихо е, утро след нощ се повтаря,
кучета тъй от стените се вмъкват,
явно е, има пробойни в стените,
пълните баки на времето мъртво
в мокри световни разломи се вплитат.
Аз си почивам, но там не престават
с гръм по вратата юмрук да стоварват.
Аз си почивам – и тъп, и успяващ.
Не пожелах, не умея, не вярвам.
Параноик съм, дрънкало и лаком
да се наям, наругая, налюбя.
Време пенливо с боржом ме причаква,
щом изморя се, отключвам и губя.
* Боржом – минерална вода от гр. Боржоми в Грузия.
Ударения
ВРЕМЕНЦЕ С НОЖЧЕ
Вре́менце с но́жче в але́ите бро́ди,
ве́сели се́мки-дечи́ца ште по́гне.
Ка́к ли по-сме́л и по-зъ́л да подхо́дя,
ня́кой едва́ ли тук ште ми помо́гне.
Вре́ме-моми́ченце, вре́менце-про́паст,
ви́кнеш към не́я и тя́ отгова́ря,
мръ́знат дърве́тата, мръ́знат цикло́пи,
ти́хо е, у́тро след но́шт се повта́ря,
ку́чета тъ́й от стени́те се вмъ́кват,
я́вно е, и́ма пробо́йни в стени́те,
пъ́лните ба́ки на вре́мето мъ́ртво
в мо́кри свето́вни разло́ми се впли́тат.
Аз си почи́вам, но та́м не преста́ват
с гръ́м по врата́та юмру́к да стова́рват.
Аз си почи́вам – и тъ́п, и успя́вашт.
Не пожела́х, не уме́я, не вя́рвам.
Паранои́к съм, дрънка́ло и ла́ком
да се ная́м, наруга́я, налю́бя.
Вре́ме пенли́во с боржо́м ме прича́ква,
што́м изморя́ се, отклю́чвам и гу́бя.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Вадим Калинин
ВРЕМЕЧКО С НОЖИЧКОМ...
Времечко с ножичком бродит в аллеях,
Семечки-дети, смеясь у подножий.
Вряд ли я стану смелее и злее,
Вряд ли мне кто-нибудь с этим поможет.
Времечко-девочка, времечко-пропасть,
Крикнешь в неё, и она отвечает,
Зябнут деревья и мерзнут циклопы,
Тихо, так утро приходит ночами,
Так из стены выплывают собаки,
Видимо, в стенах имеются дыры,
Полные дохлого времени баки
Вписаны в мокрые впадины мира.
Я отдыхаю, и кто-то колючий
Тщетно стучится в тусклые двери.
Я отдыхаю, тупой и везучий.
Я не хочу, не умею, не верю.
Я параноик, трепло и обжора,
Вряд ли нажрусь, налюблюсь и налаюсь.
Время шипучее, хуже боржома,
Я отключаю, когда утомляюсь.
---------------
Руският поет, писател, художник и музикант Вадим Калинин (Вадим Андреевич Калинин) е роден на 20 септември 1973 г. в гр. Митишчи, Московска област. Първите си стихове публикува през 1992 г. във в. „Гуманитарный фонд”. Завършва ландшафтна архитектура в Московския държавен лесотехнически университет. Работи като дизайнер в областта на рекламата. Съосновател е на Съюза на младите литератори „Вавилон” (1989 г.). Публикува поезия и проза в списания и алманаси като „Соло”, „РИСК”, „Митин журнал”, „Вавилон”,„Авторник”, „Золотой век”, „День и ночь” и др. Негови стихове са включени в антологиите „Девять измерений” и „Русские стихи 1950-2000 годов, т. 2”. Художествен оформител е към изд. „Агро-Риск”, лидер е на рок проекта „Радио Электронное Подавление”. Автор е на стихосбирката „Пока” (2004 г.), на книгата с проза „Килограмм взрывчатки и вагон кокаина” (2002 г.) и на книгата със сценарии „Маленькие вестерны” (2010 г.). Живее в гр. Митишчи.