ОРИСИЯ
Родино мила,
свята и красива
как така изяждат те молци?
До корена прегризват те на живо
за страсти,
сребърници
и дворци.
Народът кротък
бедността си ближе.
Децата си запратил е
навън.
А те сред чужди,
уморени в грижи
завръщат се блажено
в някой сън.
Изгнива бавно в болка и неволи,
короната на българския род.
И без деца,
домът изсъхнал ствол е.
Без съдба,
без корен
на народ.
7.09. 2012г.