Федор Тютчев
***Когда дряхлеющие силы...
Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой
***
Когато силите последни
отслабнат и ни изменят
и трябва като непотребни
на пришълци да сторим път, -
спаси ни, гений на доброто,
от упреци и срамен ход,
от клевети, от страст към злото
към сменящия се живот;
от чувства на стаена завист
пред обновяващия свят,
където нови гости сядат
на пир, приготвен зарад тях;
от злъч на горестно съзнание,
че нас потокът не влече,
че други вече са призвани
и други движат се напред;
от всичко, що ни там възторгва,
от скритото дълбоко в нас, -
от старческа любов позорна,
от гневен старчески екстаз.
1866
Превод: 18.11.2015 г.
-----------------------------
КогАто сИлите послЕдни
отслАбнат и ни изменЯт
и трЯбва като непотрЕбни
на пришълцИ да стОрим пЪт, -
спасИ ни, гЕний на добрОто,
от Упреци и срАмен хОд,
от клеветИ, от стрАст към злОто
към смЕнящия се живОт;
от чУвства на стаЕна зАвист
пред обновЯващия свЯт,
къдЕто нОви гОсти сЯдат
на пИр, пригОтвен зарад тЯх;
от злЪч на гОрестно съзнАние,
че нАс потОкът не влечЕ,
че дрУги вЕче са призвАни
и дрУги двИжат се напрЕд;
от всИчко, щО ни тАм възтОргва,
от скрИтото дълбОко в нАс, -
от стАрческа любОв позОрна,
от гнЕвен стАрчески екстАз.
--------------------------
***
Когда дряхлеющие силы
Нам начинают изменять
И мы должны, как старожилы,
Пришельцам новым место дать, —
Спаси тогда нас, добрый гений,
От малодушных укоризн,
От клеветы, от озлоблений
На изменяющую жизнь;
От чувства затаённой злости
На обновляющийся мир,
Где новые садятся гости
За уготованный им пир;
От желчи горького сознанья,
Что нас поток уж не несёт
И что другие есть призванья,
Другие вызваны вперёд;
Ото всего, что тем задорней,
Чем глубже крылось с давних пор, —
И старческой любви позорней
Сварливый старческий задор.
1866