Както чоплех слънчоглед
и бърборех отзарана,
между зъбите отпред
нещо май остана.
Семка,като чеп,до зъб
във венеца се забил
и ме ръби като ръб,
дразни ме като осил.
В опит бавно и полечка
да я махна аз от там
чупя петдесета клечка.
ала не помръдва...дам.....
Де се спънах?Ох,главата.....
Зъбите ли са това?
Га погледнах във устата
няма семка,че и два.....
Да му се й на слънчогледа...
и на езика ''недомлял''...
Заприличах на съседа,
оня старец ощърбял.
Дъх си нямам от въздишки,
ала вече съм във ''шах''.
Дали езикът ми въжишки
кротко ще стои без тях?
Дони Колева