Тъжно припяват вън нощните хали,
там вихри се гонят- снежни и бели.
Дали е вярно, че нощта е слепица,
та преспи намита. Не й се говори.
До долу се кланят зелени чемшири.
Скръбни ли те са… Кой да ти каже.
Посипва ги сняг. И закри им очите.
Зеленото скри се. Студът ги полази.
Декември сърдит е. Мърмори от яд.
Перчема развял като конската грива.
И тропа до тях. С остър вятър и хлад.
В закана да властва упорито напира.
Вратата леко открехнах. Беше май ти.
А мислех… Декември вън дяволува.
В очи те погледнах. Страха ми отми.
С теб ми е топло. Нека вън да студува.
художник- Иван Даскалов