„КОЛЫБЕЛЬНАЯ”
Вера Николаевна Маркова (1907-1995 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ПРИСПИВНА
Така си беше, беше, беше...
Такава нагласа остава в душата.
Аз него по разпореждане го обичах спешно,
аз учех да го обичат децата.
„Слава на вълка!
Забрави́ баща си!” –
блееше на агънцето овцата.
Ударения
ПРИСПИВНА
Така́ си бе́ше, бе́ше, бе́ше...
Така́ва нагла́са оста́ва в душа́та.
Аз не́го по разпоре́ждане го оби́чах спе́шно,
аз у́чех да го оби́чат деца́та.
„Сла́ва на вълка́!
Забрави́ башта́ си!” –
бле́еше на а́гънцето овца́та.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Вера Маркова
КОЛЫБЕЛЬНАЯ
Все это было, было, было...
Этого теплой водой не запить.
Я его по указке любила,
Я сына учила его любить.
„Волку слава!
Забудь отца!” –
Блеяла ягненку овца.
---------------
Руската поетеса и преводачка Вера Маркова (Вера Николаевна Маркова) е родена на 19 февруари/4 март 1907 г. в Минск. Завършва специалността източна литература във филологическия факултет на Ленинградския университет (1931 г.). Преводаческата й дейност започва от началото на 50-те години. Публикува поезия и преводи в самиздатския печат и в официалните издания. Изследовател е на японската класическа литература, превежда и издава книги с японска средновековна и съвременна поезия и проза като „Исикава Такубоку” (1957 г.), „Лирика, Басё/Маркова” (1964 г.), „Басё” (1977 г.), „Зимняя луна” (1987 г.), „Басё. Буссон. Исса. Летние травы. Японские трехстишия” (1995 г.) и др. През 1981 г. издава книга с преводи на творчеството на американската поетеса Емили Дикинсън. Автор е на стихосбирката „Луна восходит дважды” (1992 г.). Умира на 8 март 1995 г. в Санкт Петербург.