Фейсбучни времена са, инстаграмни
и всеки миг е дар за светлината.
Навярно от екрана духа вятър,
космически разгърнат и всестранно
И редно е да споделиш импресии,
идилии с мъгли и водорасли.
И всички мореписи са прекрасни,
когато виртуалът ражда песен.
Но ни една безбрежна романтичност
не може да остане трайно скрита.
Луната плитки фосфорни разплита,
а ти ридаеш в чата най-логично.
Ще дойде време, дето ще приплъзне
разбриданите чувства към реала.
На този свят възторжената цялост
понякога е мит и някой мръзне.
А друг решава синьо акварелно
да го дари със думи изначални.
И в плазмата - съдба течнокристална
да тъне всяко чувство за разделност.
С нагласа за събития и хора
и постинги търкулват се години.
И сякаш че забравяш що е зима.
Студът навън почти е илюзорен.