Когато настъпи денят неизбежен,
Ветре, вземи ме във скута си нежен!
Като прелетна птица ти понеси ме,
на скалистия морски бряг остави ме!
Ще ме посрещнат вълни посребрени,
ще ме целунат водите солени,
Бризът ласкаво ще ме прегърне,
душата ми в чайка ще се превърне.
Знам, че тогава ще бъда щастлива,
обгърнала с поглед морето пенливо.
Преродена в птица аз ще живея
и песни красиви отново ще пея.