Не ме подвеждай да се търся пак
в очите, огледално отразена.
Навярно млада и красива в тях
си ме запазил. А аз съм променена.
По-тиха съм, по-тъжна отпреди.
Дали, защото времето минава,
а аз натрупвам сивите следи,
които върху мене то оставя.
Потърсила се бих, но в тези две
все още питащи за обич устни.
В протягащите се напред ръце,
държали дълго нощите ми будни.
Така забравила бих, че съм аз
жена на средна възраст, уморена.
Едва тогава в погледа ти благ
без страх отново бих погледнала.