нежен и съвършен… усещане за стих и тъга
с нюанс на небе през прозрачен кристал…
щедър и пречистващ сред делничния стрес
пролука дълбае от сърце до сърце...
капчици уморени... спомени от дни и лица
покълнали в здрача на хвърлей от съня…
миг на възкресение… извор на вечен живот
не e просто дъжд… а сълза от любов...
Вольный перевод с болгарского языка на русский язык Веры Половинко
стихотворения Марии Констадиновой
нежен и совершенен... ощущение поэзии и печали
с оттенком неба словно прозрачный хрусталь...
щедрый и очищает среди каждодневных волнений
разлуки идущей от сердца к сердцу...
капели устали... воспоминания о днях и лицах
что явились на закате в двух шагах от сна...
миг воскрешения... источник вечной жизни
не просто дождь... а слезы любви...