Изнемогаю...

Ольга Борисова Гура
           Брату
Изнемогаю в немоте
тоскливых дней, ночей докучных.      
Страницы жизни в темноте
листаю в памяти… Беззвучно
они плывут передо мной,
ложатся бременем на плечи.
Забыт покой… И боль волной…
А время?  Нет, оно не лечит!

Оно наш страж, оно- палач
и приговор упрямо пишет.
А миг ниспосланных удач
Даруется за что-то свыше. 
Бледнеет ночь, грядет рассвет,
брожу по комнатам пустынным.
Кто был со мной, того уж нет…
Перед судьбою все бессильны. 

Часы стучат… Их мерный стук
плывет по гулким коридорам.
И ставни хлопающей звук
напомнит прошлое с укором.   
Я эту ночь пережила…
Струится свет в окно привычно.
И вновь звонят колокола… 
День начинается обычный.

Новая редакция. 

ПЕРЕВОД НА БОЛГАРСКИЙ ЯЗЫК:
Превод на Български: ЮЛИЯНА ВЕЛИКОВА

ИЗНЕМОГВАМ…

Изнемогвам в немота
Тъжен ден, досадна нощ
Страниците на живота
Прелиствам в паметта….Беззвучно
Те пред мене плуват, плуват,
Кат бреме лягат ми на плещите.
Забравен мир….И много болка.
А времето? То не лекува.


Страш ни е то. И палач ни е
И присъдата ни пише.
За миг изпраща ни успехи
И ни дарява с нещо свише.
Бледней нощта… Ведилината
Броди в стаята пустееща.
Който бе с мен веч го няма
Безсилни сме ний пред съдбата.

Бият часовете. Ударите
прокънтяват в коридора.
На капака звука хлопащ
спомня миналото с укор.
Преживях и тази нощ…
В прозореца привично свети.
И звънят звънци отново…
 Започва ден обикновен.