Не ме осъждай

НЕ МЕ ОСЪЖДАЙ

Не ме осъждай на мълчание!
Така жестоко.
И така дълбоко.

Като изгнаница очаквам времето
да следва своя ход
на спрели мигове.
И чакам не с надежда.
С отчаяние.
Моя миг дали ще се завърне,
такъв,
какъвто бях го уловила
в онази привечер,
неповторимо наша.
Каква притиха бе...
и как гореше...
надминала най-чудните ни сънища!?
Дали от времето ни бе дарена?
Или от жаждата,
с която съм те чакала
не с дни,
а вечности,
превърнати в столетия!?
Такава е била навярно болката,
с която съм отмервала копнежа си.
Затворен в дните,
вързани за времето
на радост кратка,
сетне на надеждата.
А после пустота и безнадеждност.
И тишина,
в която съм осъдена
да бъда няма
и да нямам право
това, което в мен за теб е скътано
да бъде живо и да бъде чакано.
Каква съдба на болка и ирония
подхранвана от твоето изгнание.

О, моя скръб,
душата ми оронила,
не ме осъждай на мълчание.
         "Печална струна в моето сърце"
                1992г.