„ВСПОМНЮ: КЛЕН ПОЗОЛОЧЕННЫЙ...”
Анна Юрьевна Гедымин (р. 1961 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ПОМНЯ: КЛЕН ПОЗЛАТЕН
Помня: клен позлатен към небето немигащо плува,
заздрачава се, в дим над комина разтваря се ден...
Моят малък живот – той е сладък и жалък – нахлува,
след това се отдръпва. Това е. Друг няма пред мен.
Бръчкат бръмбари извора, мята се весела риба,
боровинки, сено – колко загуби, колко тъга.
Ще са светли и в бъдеще дните на края на взрива,
не в средата край нас, в епицентъра – както сега.
Време мина – замина. Душата от тяло отлита.
Тъй в последния кладенец бързо изчезват води.
Аз обичах те. Да те изгубя не исках сред дните.
(Жалко, всичко зад нас е!) Вовек те обичах преди.
Ударения
ПОМНЯ: КЛЕН ПОЗЛАТЕН
По́мня: кле́н позлате́н към небе́то неми́гашто плу́ва,
заздрача́ва се, в ди́м над коми́на разтва́ря се де́н...
Мо́ят ма́лък живо́т – той е сла́дък и жа́лък – нахлу́ва,
след това́ се отдръ́пва. Това́ е. Друг ня́ма пред ме́н.
Бръ́чкат бръ́мбари и́звора, мя́та се ве́села ри́ба,
борови́нки, сено́ – ко́лко за́губи, ко́лко тъга́.
Ште са све́тли и в бъ́деште дни́те на кра́я на взри́ва,
не в среда́та край на́с, в епице́нтъра – ка́кто сега́.
Вре́ме ми́на – зами́на. Душа́та от тя́ло отли́та.
Тъй в после́дния кла́денец бъ́рзо изче́зват води́.
Аз оби́чах те. Да те изгу́бя не и́сках сред дни́те.
(Жа́лко, вси́чко зад на́с е!) Вове́к те оби́чах преди́.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Анна Гедымин
ВСПОМНЮ: КЛЕН ПОЗОЛОЧЕННЫЙ...
Вспомню: клен позолоченный в небо глядит не мигая,
Занимаются сумерки, пухнет дымок над трубой...
Это жизнь моя – сладкая, жалкая – набегает,
А потом – отступает. И все. И не будет другой.
Морщат реку жуки, колобродит веселая рыба,
Сено, россыпь черничная – всех и не вспомнишь потерь.
Но останутся светлыми дни на обочине взрыва,
А не в центре его, эпицентре его – как теперь.
Время шло – и ушло. Так душа вылетает из тела.
Так в колодце единственном вдруг иссякает вода.
Я любила тебя. Я тебя потерять не хотела.
(Жаль, что все позади!) Я любила тебя – навсегда.
---------------
Руската поетеса, писателка и преводачка Ана Гедимин (Анна Юрьевна Гедымин) е родена на 30 юли 1961 г. в Москва. Първата й поетична публикация е във в. „Московский комсомолец” през 1979 г. Завършва факултета по журналистика при Московския държавен университет (1984 г.). Води детско литературно студио, литературен консултант е в списанията „Огонёк”, „Крестьянка”, „Крокодил” и „Пионер”, редактор е в списанията „Салон”, „Идеи вашего дома” и „Домой. Практика комфорта”.
Пише пиеси и произведения за деца, превежда стихове на унгарски поети. Публикува поезия и проза в издания, алманаси и антологии като „Литературная газета”, „Литературная Россия”, „Комсомольская правда”, „Вечерняя Москва”, „Новый мир”, „Дружба народов”, „Юность”, „Октябрь”, „Континент”, „Арион”, „Моя Москва”, „Смена”, „Работница”, „Сельская новь”, „Литературная учёба”, „Сельская молодёжь”, „Кругозор”, „Поэзия”, „Истоки”, „Русская поэзия. XX век” и др. Член е на Съюза на писателите на СССР и на Съюза на писателите на Москва (1991 г.). Член е на редколегията на сп. „Юность” (от 2014 г.). Съставител е на поетичните алманаси „День поэзии”, „Московский год поэзии” и „Паровозъ”. Автор е на стихосбирките „Каштаны на Калининском” (1985 г.), „Вторая ласточка” (1990 г.), „Последнее Люблю” (1992 г.), „Сто одно стихотворение” (1994 г.), „С четверти первого до полседьмого” (2012 г.), „Осенние праздники. Избранные стихи” (2012 г.), „Я, Чижик, торжественно обещаю” (2013 г.) и на книгата с поезия и проза „Честолюбивая молитва” (2003 г.). Живее в Москва.