Анатолий Гребнёв Где ж та удаль, что шла подбоченя

Красимир Георгиев
„ГДЕ Ж ТА УДАЛЬ, ЧТО ШЛА ПОДБОЧЕНЯСЬ...”
Анатолий Григорьевич Гребнёв (р. 1941 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ГДЕ СА ПРЕЖНИ ГЕРОЙСТВА КРАЙ МЕНЕ
 
Где са прежни геройства край мене,
где ли песен за чест издимя?
И защо като роб унизено
преминавам по родна земя?
И защо на земята ни свята
тържествува предишното зло?
Все тъй грабят и гробят селата,
все тъй грабят народа до гроб!
Все тез вехти заплахи и страсти –
трижди гибелни утре за нас.
Все тъй кресльовци късат на части
от орача проклината власт.
За провалите без да жалея,
ще застана край стара межда.
Всепроникващо мило се рее
безидейният шум на ръжта!


Ударения
ГДЕ СА ПРЕЖНИ ГЕРОЙСТВА КРАЙ МЕНЕ
 
Где́ са пре́жни геро́йства край ме́не,
где́ ли пе́сен за че́ст издимя́?
И зашто́ като ро́б унизе́но
премина́вам по ро́дна земя́?
 
И зашто́ на земя́та ни свя́та
тържеству́ва преди́шното зло́?
Все тъй гра́бят и гро́бят села́та,
все тъй гра́бят наро́да до гро́б!
 
Все тез ве́хти запла́хи и стра́сти –
три́жди ги́белни у́тре за на́с.
Все тъй кре́сльовци къ́сат на ча́сти
от ора́ча прокли́ната вла́ст.
 
За прова́лите бе́з да жале́я,
ште заста́на край ста́ра межда́.
Всепрони́кващо ми́ло се ре́е
безиде́йният шу́м на ръжта́!

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Анатолий Гребнёв
ГДЕ Ж ТА УДАЛЬ, ЧТО ШЛА ПОДБОЧЕНЯСЬ...
 
Где ж та удаль, что шла подбоченясь,
Где ж те песни, что чудились мне?
Почему, как последний лишенец,
Прохожу я по отчей земле?
Почему на земле этой древней
Торжествует по-прежнему зло?
Так же грабят и гробят деревню,
Так же грабят и гробят село!
Те же древние страхи и страсти –
Как бы завтра вконец не пропасть.
Так же рвут горлопаны на части
Трижды клятую пахарем власть.
Об утратах почти не жалея,
Постою у старинной межи.
Ничего нет на свете милее
Безыдейного шелеста ржи!




---------------
Руският поет Анатоли Гребньов (Анатолий Григорьевич Гребнёв) е роден на 21 март 1941 г. вс. Чистополие, Кировска област. Пише стихове от ученическите години, първата му поетична публикация е от 1959 г. Завършва Пермския медицински институт (1965 г.) и литературния институт „Максим Горки” (1976 г.). Работи като участъков лекар, хирург-травматолог и психиатър в различни болници. Публикува активно в периодичния печат и в литературни сборници. Ръководи секция поезия към литературното обединение в Перм. Член е на Съюза на писателите на СССР (1978 г.), от 1985 г. е член на ръководството на пермската писателска организация. Заслужил деятел на културата на Руската федерация (2004 г.). Автор е на стихосбирките „Приволье” (1972 г.), „Родословная” (1977 г.), „Зеленый колокол” (1978 г.), „Круговорот” (1980 г.), „Задевая за листья и звезды” (1984 г.), „Береза. Иволга. Звезда” (1985 г.), „Черемуховый холод” (1988 г.), „Чистополье” (1988 г.), „Возвращение” (1991 г.), „Храм”(1991 г.), „Колокольчика вятского эхо” (1995 г.), „Родины свет” (2001 г.), „Берег Родины” (2003 г.), „Последней войны соловьи” (2005 г.), „Любовью воздам за любовь” (2011 г.) и др. Живее в гр. Перм.