„ОТРЫВОК ИЗ ПОЭМЫ”
Александр Викторович Еременко (р. 1950 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ОТКЪС ОТ ПОЕМА
Срива облик сред сложна гора тази куха прозираща схема,
непригодната шума, натрупана там, шумоли.
Покрай пустия път се огъва безшумната лема
с телеграфни черти, от които главата боли.
Разрушава се въздух. Нарушават се връзки-талази
в елверигата и провалената цветна леха.
Напосоки под себе си е запълзяла река,
през контурите лази, а после съвпадат по фаза.
Електрически вятър, завързан с изпразнени възли
на земята червена, под видимата й съдба,
върху кораби борове болтове сплели са в пъзел
с изкривени главички и задръстена с глина резба.
Щом край мен в две редици елхи неизбежно самотни
прелетят, аз ще видя: рекичка, на десния бряг
сред дълбоката кал мърда селище с люде работни
и заводче за тухли с премерени процепи в тях.
И какво, че не бях единайсет години подред?
Пак в горичката есенна облик е чист и подробен.
Там стои си и дупката, гдето бе Колка Жадобин
от олово край нощния огън отлял пистолет.
Там жена ми бродира на дълги и скучни кревати.
Там невястата моя на столчето пусто седи.
Мойта майка се тътри почти до гърдите в мъглата,
през прозорчето внукът ми въздуха скапан следи.
Аз там вчера умрях. И дочувах с ужасния вятър
как по твърдия път отминава работният кон,
чувах как там, когато отиваше към планината,
конски сили задвижваха сякаш бензинов трион.
Ударения
ОТКЪС ОТ ПОЕМА
Сри́ва о́блик сред сло́жна гора́ та́зи ку́ха прози́рашта схе́ма,
неприго́дната шу́ма, натру́пана та́м, шумоли́.
Покрай пу́стия пъ́т се огъ́ва безшу́мната ле́ма
с телегра́фни черти́, от кои́то глава́та боли́.
Разруша́ва се въ́здух. Наруша́ват се връ́зки-тала́зи
в ел́вери́гата и провале́ната цве́тна леха́.
Напосо́ки под се́бе си е запълзя́ла река́,
през конту́рите ла́зи, а по́сле съвпа́дат по фа́за.
Електри́чески вя́тър, завъ́рзан с изпра́знени въ́зли
на земя́та черве́на, под ви́димата й съдба́,
върху ко́раби бо́рове бо́лтове спле́ли са в пъ́зел
с изкриве́ни глави́чки и задръ́стена с гли́на резба́.
Штом край ме́н в две реди́ци елхи́ неизбе́жно само́тни
прелетя́т, аз ште ви́дя: реки́чка, на де́сния бря́г
сред дълбо́ката ка́л мъ́рда се́лище с лю́де рабо́тни
и заво́дче за ту́хли с преме́рени про́цепи в тя́х.
И какво́, че не бя́х едина́йсет годи́ни подре́д?
Пак в гори́чката е́сенна о́блик е чи́ст и подро́бен.
Там стои́ си и ду́пката, где́то бе Ко́лка Жадо́бин
от оло́во край но́штния о́гън отля́л пистоле́т.
Там жена́ ми броди́ра на дъ́лги и ску́чни крева́ти.
Там невя́стата мо́я на сто́лчето пу́сто седи́.
Мо́йта ма́йка се тъ́три почти́ до гърди́те в мъгла́та,
през прозо́рчето вну́кът ми въ́здуха ска́пан следи́.
Аз там вче́ра умря́х. И дочу́вах с ужа́сния вя́тър
как по твъ́рдия пъ́т отмина́ва рабо́тният ко́н,
чу́вах ка́к там, кога́то оти́ваше към планина́та,
ко́нски си́ли задви́жваха ся́каш бензи́нов трио́н.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Александр Еременко
ОТРЫВОК ИЗ ПОЭМЫ
Осыпается сложного леса пустая прозрачная схема.
Шелестит по краям и приходит в негодность листва.
Вдоль дороги прямой провисает неслышная лемма
телеграфных прямых, от которых болит голова.
Разрушается воздух. Нарушаются длинные связи
между контуром и неудавшимся смыслом цветка.
И сама под себя наугад заползает река,
и потом шелестит, и они совпадают по фазе.
Электрический ветер завязан пустыми узлами,
и на красной земле, если срезать поверхностный слой,
корабельные сосны привинчены снизу болтами
с покосившейся шляпкой и забившейся глиной резьбой.
И как только в окне два ряда отштампованных елок
пролетят, я увижу: у речки на правом боку
в непролазной грязи шевелится рабочий поселок
и кирпичный заводик с малюсенькой дыркой в боку.
Что с того, что я не был здесь целых одиннадцать лет?
У дороги осенний лесок так же чист и подробен.
В нем осталась дыра на том месте, где Колька Жадобин
у ночного костра мне отлил из свинца пистолет.
Там жена моя вяжет на длинном и скучном диване.
Там невеста моя на пустом табурете сидит.
Там бредет моя мать то по грудь, то по пояс в тумане,
и в окошко мой внук сквозь разрушенный воздух глядит.
Я там умер вчера. И до ужаса слышно мне было,
как по твердой дороге рабочая лошадь прошла,
и я слышал, как в ней, когда в гору она заходила,
лошадиная сила вращалась, как бензопила.
---------------
Руският поет Александър Ерьоменко (Александр Викторович Ерёменко) е роден на 25 октомври 1950 г. в с. Гоношиха, Алтайския край. Пише стихове от 18-годишен. Работи като зидар, огняр, литературен сътрудник на в. „Сельская новь” и др. Учи в литературния институт „Максим Горки” (1977-1978 г.). Член е на московския клуб „Поэзия ”, съосновател е на неформалната литературна група на метаметафористите. Публикува стихове в самиздатски издания, първите му поетични публикации в периодичния печат са от 1986 г. в сп. „Юность”, след което печата в издания като „Знамя”, „Дети Ра”, „Урал”, „Сельская молодежь”, „Огонек”, „Наша улица”, „Литературная газета” и др. Автор е на стихосбирките „Добавление к сопромату” (1990 г.), „Стихи” (1991 г.), „На небеса взобравшийся старатель” (1993 г.), „Горизонтальная страна” (1994 г.), „Инварианты” (1997 г.), „Горизонтальная страна. Избранные сочинения” (1999 г.), „Opus Magnum” (2001 г.) и „Поэты-метареалисты: А. Еременко, И. Жданов, А. Парщиков” (2002 г.). Живее в Москва.