Вот махну на юга! Убегу от докучного снега.
Он засыпал мой город и души людей остудил.
И в призывное море нырну я в одеждах с разбега,
Позабыв о снегах, поплыву не жалеючи сил.
Десять дней среди скал и в объятиях тёплого моря,
Где волна за волной набегает на берег крутой.
И где чайки кричат и о чём-то неистово спорят,
Где мерцают закаты, пленяя своей красотой.
Десять дней февраля пролетят, словно пули, мгновенно.
Возвращусь я в Россию, а там на пороге – весна.
И растают снега, и оттает душа непременно,
И простуженный город очнется от долгого сна.
Перевод с русского языка на болгарский язык
Антонины Димитровой:
НА ЮГ
Ще отпраша на юг. От досадния сняг ще побегна.
Моя град той затрупа, душите човешки смрази.
А морето зове да се гмурна засилена, с дрехи
и в забрава да плувам, доколкото сила държи.
Десет дни сред скали и в обятия морски, горещи,
там, където вълните разбиват се в стръмния бряг,
дето чайки крещят и неистово спорят за нещо,
и от залез трептящ очарован е топлият мрак.
Февруарските дни ще отлитнат за миг, неусетно.
Ще се върна в Русия. Очаква ме там пролетта.
Ще стопи снеговете. Надежда в душата ще светне.
В простудения град ще отвори очи радостта.
ПЕРЕВОД НА БОЛГАРСКИЙ ЯЗЫК
Юлианы Доневой:
НА ЮГ
Ще се махна на юг! Ще избягам от досадния сняг.
Той засипа града и смрази душите на хората.
И в морето призивно ще се гмурна тичайки с дрехите,
ще забравя снега и ще плувам със всички сили.
Десет дни сред скалите и в морската топла прегръдка,
де вълна след вълна се разбиват о стръмния бряг.
Де чайки крещят и за нещо неистово спорят,
де залез проблясва и пленява със красота.
Десет дни февруарски, кат куршум ще прелитнат за миг.
Ще се върна в Русия, а там на прага – пролетта.
Ще размрази непременно душите стопения сняг,
и града простуден ще се събуди от дългия сън.