Моделът “Мълчание“
(Стихове от чекмеджето)
Започва сезонът на Мълчанието.
Онова неутрално състояние на духа,
от което се излиза
само чрез революция.
Ти ще мълчиш тук, аз там -
все едно къде - някъде в затвора,
някъде на двора,
някъде сред хора...
Започва сезонът на Мълчанието.
Не трябва да говоря.
Не трябва да говориш...
Само лудият - в градината -
казва истината,
а всеки му обръща гръб.
(Не изпускайте лудите от лудниците!)
Започва сезонът на Мълчанието,
сезонът на усмивките
и тайните намигвания,
на ръкостискания
и на ударите в гръб...
Земята ни,
пренаселена от съвести, доблести и възторзи
ще мълчи,
наблюдавана от ония очи
на непознати летящи обекти.
Не дишайте!
Летящата слушалка е на сърцето ви.
Няма нужда да казвате болките.
Болестта се открива в Мълчание.
Дишайте, дишайте, но мълчете.
Лекарства няма да има.
Горчивите хапове свършиха.
Земята е разрязана диня.
Бомбите я разкъсаха.
Не си въобразявайте,
че имате приятели,
които ще ви спасят.
Телефони, касетофони,
дискотеки, аптеки
има за всеки -
заведения за антисамотници,
антизатворници,
антиеснафи,
антисмъртни,
има различни варианти
за спасение...
Но Хора няма.
Мълчанието е гробно
след взрива на емигрантската бомба.
1980
Мария Шандуркова