Танец на углях

Горбылева-Григорьева Валентина
На нестинарката Ирина, загинала по време на своя танц,
в приграничния район на Странджа.

Сред жаравата потъна, тежко като юлско слънце,
Като юлско слънце тежко.
Стара
Нестинарка.
И избухна бяла клада,  бяло като вехрен танец,
Като вихрен танец бяла
Клада
Затанцува.
Гледаха я нестинари и завиждаха на танца.
И  на този гроб от огън
И ковчег -
Жарава.
Казваха:»Сърдечен удар!» казваха и много мъдро.
Е потърсила утеха
В слънчевия
Огън
И танцуват за раздялатанци стари нестинари.
Тези танци за раздяла.
Танци -
Бурен вятър.
Итанцува в таз жарава, тежка като юлско слънце,
Като юско слънце тежка,
Вихрена
Замята.



Танец на углях.
Танцовщице на углях нестинарке Ирине,
Умершей во время своего танца
В приграничном районе Странджа.

Вольный перевод Григорьевой В.Н.

Задыхаясь в тяжёлых июльских лучах
Танцевала на углях игрица старая.
Вихрем танца на белых и быстрых ногах.
Зрителей заворожила смелая.

Смотрели и завидовали ей.
Смакуя безрассудный танец, - древний.
Сердечный приступ, но она была сильней.
Разлуки танец – был её последний.

Нашла утеху в солнечном огне,
говорили мудрые десницы.
Тут ветер буйный, будто в страшном сне,
прахом завершил танец игрицы.