Пътувам с татко към морето.
Не откъсвам поглед от небето.
Рисуват облаците всякакви картини:
от животни до заспали балерини,
кораби с платна или рибарски лодки,
уморени хора със дечица на разходка...
Спират за момент или изчезват бързо
като балони цветни - незавързани.
Тихо се ядосвам, че не можем с татко
след тях да литнем във небето необятно...
26.02.2016 г.
3048 Б.Алекс.
Петър Пенчев