В жизни будет у нас, как судьбой предназначено,
А не так, как порою хотелось бы нам.
За столь дерзкие мысли тоскою заплачено,
Дорогою ценой по дешёвым счетам.
Вновь покрыта снегами земля прошлогодними,
Почему я опять ту же цену плачу?
От судьбы не уйти, понимаем сегодня мы,
Но, как бабочка в пламя, я снова лечу.
Пусть, как снег прошлогодний, растают сомнения
Их с собой унесёт половодья поток,
Как бумажный кораблик и без сожаления...
Знаю, спит под снегами, надежды росток.
Превод на български: Юлияна Великова
НЕКА СЕ СТОПЯТ СЪМНЕНИЯТА
Животът ни - както съдбата чертае го,
а не, както на нас ни се иска да бъде.
За мислите дръзки с тъга ний заплащаме
ценности скъпи, за евтини смятаме.
Отново земята със сняг е покрита,
защо аз пак за цената й плача?
Не ще избягаме, зная, ний от съдбата
но като пеперуда в пламък, отново се мятам.
Като ланшен сняг нека стопят се съмненията,
поток пълноводен да ги отнесе.
Като корабче книжно и без съжаления…
Знам,спи под снега зрънцето надежда.