„Я – НЕ СТАРИК. Я – АНТИКВАРИАТ...”
Андрей Дмитриевич Дементьев (1928-2018 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
НЕ СЪМ СТАРИК, А АНТИКВАРИАТ
Не съм старик,
а антиквариат.
Така ме често внуците зоват.
Метафора достойна е за мен.
Нали антиката е вид ценен.
Ударения
НЕ СЪМ СТАРИК, А АНТИКВАРИАТ
Не съм стари́к, а антиквариа́т.
Така́ ме че́сто вну́ците зова́т.
Мета́фора досто́йна е за ме́н.
Нали́ анти́ката е ви́д цене́н.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Андрей Дементьев
Я – НЕ СТАРИК. Я – АНТИКВАРИАТ...
Я – не старик.
Я – антиквариат.
Так иногда мне внуки говорят.
Метафора достойная вполне.
Ведь антика всегда была в цене.
2009 г.
Андрей Дементьев
ТИ – НЕ СТАРИЙ. ТИ – АНТИКВАРIАТ (перевод с русского языка на украинский язык: Петр Голубков)
„Ти – не старий.
Ти – антикваріат” –
Онуки кажуть діду всі підряд.
Приємна ця метафора мені.
Бо антики завжди ж були в ціні.
---------------
Руският поет и писател Андрей Дементиев (Андрей Дмитриевич Дементьев) е роден на 16 юли 1928 г. в гр. Твер. Първото му публикувано стихотворение е във в. „Пролетарская правда” в гр. Калинин през 1948 г. Завършва литературния институт „Максим Горки” (1952 г.). Работи като литературен сътрудник на в. „Калининская правда” (1953-1955 г.) и в. „Смена” (1955-1958 г.), редактор в изд. „Молодая Гвардия” (от 1967 г.), зам.-главен редактор (1972 г.) и главен редактор на сп. „Юность” (1981-1993 г.), директор на близкоизточното представителство на телевизията в Израел (1997-2001 г.), водещ на телевизионни поредици и радиопредавания (от 2003 г.). Член е на Съюза на писателите на СССР (1959 г.). Секретар е на Съюза на писателите на СССР (1981-1991 г.), съпредседател на Дружеството на писателските съюзи и председател на Асоциацията на тверските землячества (2006 г.), член на Обществената палата на Руската федерация (от 2008 г.), зам.-председател (1990 г.) и първи зам.-председател на международната организация „Российский фонд мира” (2011 г.). Почетен член на Руската художествена академия. Автор е на много книги с проза и публицистика като като „Штрихи большой жизни” (1965 г.), „Август из Ревеля” (1970 г.), „Первый ученик” (1973 г.), „Ни о чём не жалейте вдогонку” (2009 г.), „Россия – страна поэтов” (2014 г.) и др. и на близо 50 стихосбирки като „Лирические стихи” (1955 г.), „Родное” (1958 г.), „Дорога в завтра” (1960 г.), „Глазами любви” (1962 г.), „Про девочку Марину и про смешную птицу” (1963 г.), „Солнце в доме” (1964 г.), „Наедине с совестью” (1965 г.), „Избранная лирика” (1970 г.), „Боль и радость” (1973 г.), „Рядом ты и любовь” (1976 г.), „Азарт” (1983 г.), „Стихотворения” (1988 г.), „Снег в Иерусалиме” (1993 г.), „У судьбы моей на краю” (2002 г.), „Я живу открыто” (2003 г.), „Виражи времени” (2004 г.), „Избранное” (2004 г.), „Нет женщин нелюбимых” (2006 г.), „Новые стихи” (2006 г.), „Лирика” (2007 г.), „Припав к Земле Обетованной” (2008 г.), „И все полно здесь именем его” (2008 г.), „Избранное” (2008 г.), „Все начинается с любви” (2008 г.), „В будущем году в Иерусалиме” (2010 г.), „Я прочел Рублевскую газету” (2010 г.), „Года любви и дни печали” (2011 г.), „Пока я боль чужую чувствую” (2012 г.), „Все в мире поправимо” (2013 г.), „Спасибо за то, что ты есть” (2014 г.), „Я продолжаю влюбляться в тебя” (2015 г.) и др. По негови стихове са създадени над 100 популярни песни. Умира на 26 юни 2018 г. в Москва.