Генка Богданова
Сънувах чудо!.. Ти целуна челото ми
и в съня ми сладък, приказно – бял,
появи се видение пред очите ми -
двореца на любовта – Тадж Махал.
Беше той - древна, бяла легенда от камък,
приказка стара за страстна любов.
А над него трептеше звезда като пламък,
звъняха клетви, и пламенен зов…
Сънувах вълшебство! Беше много красиво!
Сякаш в двореца стопанка бях аз.
Видение сладко! Бе тъй истинско, живо,
магия, чудо, неземен екстаз…
Ти се усмихна, с нова целувка - магия,
ме върна обратно в нашия свят.
Беше време наяве сама да открия
истината за двореца богат.
Пред очите ми моя Тадж Махал стоеше –
много по-хубав от този в съня.
Любовта ти за мен храм божествен строеше
от вярност, от нежност, от светлина!