„СТРАШНЕЕ НЕТ...”
Сергей Георгиевич Стратановский (р. 1944 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ПО-СТРАШНО НЯМА
По-страшно няма – цял живот
и в края му немил
усещаш страшния потоп
посредствен че си бил.
Че май не си живял,
ни сол световна ял,
не си дружил, обичал, пял,
а дните пропилял.
Не си и съществувал – вял,
с полвин сърце, безлик,
ни радост, ни беди познал
до сетния си миг.
И ето, друг си, виж,
пред теб – стена от сол,
незнаен си, стоиш,
вина в солта пробол.
Ударения
ПО-СТРАШНО НЯМА
По-стра́шно ня́ма – ця́л живо́т
и в кра́я му неми́л
усе́шташ стра́шния пото́п
посре́дствен че си би́л.
Че ма́й не си живя́л,
ни со́л свето́вна я́л,
не си дружи́л, оби́чал, пя́л,
а дни́те пропиля́л.
Не си и съштеству́вал – вя́л,
с полви́н сърце́, безли́к,
ни ра́дост, ни беди́ позна́л
до се́тния си ми́г.
И е́то, дру́г си, ви́ж,
пред теб́ – стена́ от со́л,
незна́ен си, стои́ш,
вина́ в солта́ пробо́л.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Сергей Стратановский
СТРАШНЕЕ НЕТ...
Страшнее нет – всю жизнь прожить
И на ее краю
Как рзкий свет вдруг ощутить
Посредственность свою
Как будто ты не жил
Соль мира не глотал
И не любил, и не дружил
А только дни терял
Как будто ты существовал
В пол-сердца, в пол-лица
Ни бед, ни радостей не знал
Всем телом, до конца
И вот – поверь глазам
Как соль стоит стена
Ты был не тот, не сам
И словно соль – вина
1972 г.
NO WORSER IS (перевод с русского языка на английский язык: Людмила 31)
No worser is – to live all life,
Reaching the edge with one feel –
Of meanness of self – the shocking light
On real.
As if you didn't live at all,
And ate not any world salt,
Not loved, had friends, but wasted long –
The days, months.
As if existed in half-heart,
Half-face – without grief,
Without joy in body such
To fix the core of real.
And now see – the wall as salt,
Believe to eyes – in real
You were not self, not one – as shown,
As salt – is your guilt.
---------------
Руският поет Сергей Стратановски (Сергей Георгиевич Стратановский) е роден на 5 декември 1944 г. в Ленинград. Завършва филологическия факултет на Ленинградския държавен университет (1968 г.). Работи като екскурзовод в Музея на Пушкин и в Ермитажа и като библиограф в Руската национална библиотека. Посещава неформални литературни обединения като „Клуб–81”, от началото на 70-те години публикува поезия в чуждестранни емигрантски списания и в самиздатски издания и антологии като „37”, „Аполлон-77”, „Вестник РХД”, „Часы”, „Эхо”, „Северная почта”, „Майя”, „Беседа”, „Третья волна”, „Стрелец”, „Нева” и др. Съосновател е на самиздатските списания „Диалог” (1980 г.) и „Обводный канал” (1981-1993 г.). Първата му поетична публикация в официалния печат е в сборника „Круг” през 1985 г., след което публикува поезия в списания и сборници като „Звезда”, „Арион”, „Молодой Ленинград”, „Зинзивер”, „Знамя”, „Новый Мир”, „НЛО”, „Интерпоэзия”, „Волга”, „Современная литература народов России”, „Русские стихи 1950-2000 годов” и др. Член е на Съюза на писателите в Санкт Петербург (1999 г.) и на Международния ПЕН център (2001 г.). Автор е на самиздатските поетични брошури „Избранные стихи (1968-1972)” (1972 г.), „В страхе и трепете” (1980 г.), „Ночной вахтер” (1983 г.) и на стихосбирките „Стихи” (1993 г.), „Тьма дневная” (2000 г.), „Niedaleko od Czeczenii” (2001 г.), „Рядом с Чечнёй” (2002 г.), „На реке непрозрачной” (2005 г.), „Оживление бубна” (2009 г.), „Buio diurno” (2009 г.), „Смоковница” (2010 г.), „Граффити” (2011 г.), „Иов и араб” (2012 г.) и „Молотком Некрасова” (2014 г.). Живее в Санкт Петербург.