Дора Габе. Так ночь тиха...

Елена Зернова
                Перевод с болгарского

Так ночь тиха… В серебряные воды
С небес глядела бледная луна.
По спящим листьям, как виденья сна,
Лениво плыли бликов хороводы.
И ты со мной – и счастье, и печаль,
Лучи и мрак, сплетённые до муки.
Рука в руке. Мой локон у плеча
У твоего. Сердец не слышно стука.
Дыханье замерло…
Чешуйками слюды
О чём так робко тишина шептала?
Во взоре томном что' луна скрывала,
Слезой скользя по хрусталю воды?
2016


БЕ ТИХА НОШТ

Бе тиха нощ. В водите посребрени
оглеждаше се бледата луна.
На спещите листа сред тишина
замираха лъчите й разлени...
И ти до мен – и щаст'е, и тъга,
лъчи и мрак приплетени в душата –
и трепетно притисках аз ръка
до твоята... Не тупаха сърцата,
не дишаха препълнени гърди...
Какво мълвеше плахо тишината?
Що криеше и взорът на луната,
насълзен под кристалните води?