Прощай, Камчатка

Владимир Львов 4
Какая жалость!
               Какая жалость!
Задев за сопки,
               упав в лиман,
Как детский шарик,
               луна сдувалась
и превращалась
               в густой туман.

А мы прощались,
               сердца стучали,
А на причале
               росла трава.
Проснулись чайки
               и закричали,
И заглушили
               твои слова.

Холодный берег
               волна лизала...
Что ты сказала?..
               Что ты сказала?..
Что ты сказала?!