Перевод с болгарского
Защищаясь от дикого ветра, от града,
Мы надёжно укрылись под сенью дремучего сада...
А теперь я остался один в эти долгие ночи,
Бесполезно стоял у молчащих окошек на почте,
Золотое вино разливал я по тёмным бокалам,
Шёл во тьме без тропы по бурьянам колючим и шалым.
Я тебя умолял, я искал тебя в далях надмирных:
В синих звуках земных, и в серебряных звонах эфирных,
В светлом трепете звёзд безнадёжно вовеки далёких,
В золотистом огне берегов быстрых рек синеоких.
Защищаясь от дикого ветра, от града,
Мы напрасно скрывались под сенью дремучего сада...
Думал я, что однажды внезапная встреча
Нам с тобою вернёт наш счастливый потерянный вечер.
Тишина… Но должно же хоть что-то случиться –
Сторож выпустит пса, тот залает во тьму, забранится,
Дождь польёт, снег засыплет дороги и нивы…
Но слова, словно камни, срываются в пропасть с обрыва
И летят безнадёжно в холодные, жгучие росы.
И остался один из бесчисленных горьких вопросов:
Защищаясь от дикого ветра, от града,
Для чего мы спасались под сенью дремучего сада?
2016
***
Недостигаеми за вятъра сприхав,
в тази тъмна градина защо ли се скрихме...
Аз те търсех, аз те молех във дългите нощи,
с телеграми обсаждах безответните пощи,
в тъмни чаши светло вино разливах,
път не избирах – през трън и коприва.
Само те търсех, само те молех някъде тука:
в синия спектър на земните звукове,
в бялата треска на звездите далечни,
в жълтия пламък на пясъка речен.
Недостигаеми за вятъра сприхав,
в тази късна градина защо ли се скрихме...
Мислех си: внезапната среща ни връща
времето, дето все те задържа във къщи.
Тишина...А нещо трябваше да се случи –
може би пазачът да пусне зло куче,
дъжд да застене, сняг да ни засипе.
...Сякаш остри камъни по парещ сипей,
думите се търкаляха голи и боси,
и остана да свети единствен въпросът:
Недостигаеми за вятъра сприхав,
в тази бедна градина защо ли се скрихме?
Иллюстрация Лары Нуар