Федор Тютчев
***Еще земли печален вид
Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой
***
Тъгува още земна твърд,
но пролет в въздуха витае,
треви изсъхнали играят
и вейки на ели трептят.
Не е събудена земята,
но в преминаващия сън
дочува пролетта навън,
с усмивка лека я дарява...
Душа, душа, ти също спа...
Какво така те развълнува,
в съня те гали и целува,
златее в твоята мечта?..
Блестят, топят се снеговете,
блести лазур, в душата - зов...
Дали към пролетта ме тегли?..
Или към женската любов?..
1836
Превод: 19.03.2016 г.
--------------------------
ТъгУва Още зЕмна твЪрд,
но прОлет в вЪздуха витАе,
тревИ изсЪхнали игрАят
и вЕйки на елИ трептЯт.
Не Е събУдена земЯта,
но в преминАващия сЪн
дочУва пролеттА навЪн,
с усмИвка лЕка я дарЯва...
ДушА, душА, ти сЪщо спА...
КаквО такА те развълнУва,
в сънЯ те гАли и целУва,
златЕе в твОята мечтА?..
БлестИ, разтАпя се снегА,
блестИ лазур, в дУшата - зОв...
ДалИ е прОлетна негА?..
ИлИ е жЕнската любОв?..
-------------------------
***
Еще земли печален вид,
А воздух уж весною дышит,
И мертвый в поле стебль колышет,
И елей ветви шевелит.
Еще природа не проснулась,
Но сквозь редеющего сна
Весну послышала она,
И ей невольно улыбнулась...
Душа, душа, спала и ты...
Но что же вдруг тебя волнует,
Твой сон ласкает и целует
И золотит твои мечты?..
Блестят и тают глыбы снега,
Блестит лазурь, играет кровь...
Или весенняя то нега?..
Или то женская любовь?..
1836