Владимир Висоцки - Беда

Мария Шандуркова
Владимир Висоцки
Беда

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой


БЕДА

Носих своята Беда 
по леда на пролетта.
Лед се спука, а душа - се откъсваше,    
тръгна с камък под вода,
а пък тежката Беда   
залови се за леда не се пускаше.

И от този ден Беда
търси ме накрай света.
С нея клюките вървят, за да сплетничат.
А защо аз не умрях
знае голата върба,
знае пъдпъдък това с пъдпъдъчета.

Някой сигурно разкрил
е на моя Господин, -
тъй предали са ме те разгласили ме.   
Не на себе си от страст,
тръгнал бързо в този час,
а Беда с Мълва без глас прислонили се.

Той ме стигна и ме взе
във прегръдка на ръце,
а до него и Беда се ухилила...
Не остана той при мен -
имаше единствен ден,
на Бедата пак съм в плен и завинаги.

Превод: февруари 2016 г.

--------------------------------------------

Носих свОята БедА 
по ледА на пролеттА.
Лед се спУка, а душА - се откЪсваше,    
тръгна с кАмък под водА,
а пък тЕжката БедА   
заловИ се за ледА, не се пУскаше.

И от тОзи ден БедА
тЪрси ме накрАй светА.
С нея клЮките вървЯт, за да сплЕтничат.
А защО аз не умрЯх
знае гОлата върбА,
знАе пъдпъдЪк товА с пъдпъдЪчета.

Някой сИгурно разкрИл
е на мОя ГосподИн, -
тъй предАли са ме тЕ, разгласИли ме.   
Не на сЕбе си от стрАст,
тръгнал бЪрзо в тОзи чАс,
а БедА с МълвА без глАс прислонИли се.

Той ме стИгна и ме взЕ
във прегрЪдка на ръцЕ,
а до нЕго и БедА се ухИлила...
Не остАна тОй при мЕн -
Имаше едИнствен дЕн,
на БедАта пАк съм в плЕн и завИнаги.

-------------------------------------------

БЕДА

Я несла свою Беду
По весеннему по льду.
Надломился лед - душа оборвалася,
Камнем под воду пошла,
А Беда, хоть тяжела, -
А за острые края задержалася.

И Беда с того вот дня
Ищет по свету меня.
Слухи ходят вместе с ней с Кривотолками.
А что я не умерла,
Знала голая ветла
И еще перепела с перепёлками.

Кто ж из них сказал ему,
Господину моему, -
Только выдали меня, проболталися.
И от страсти сам не свой,
Он отправился за мной,
Но за ним - Беда с Молвой увязалися.

Он настиг меня, догнал,
Обнял, на руки поднял,
Рядом с ним в седле Беда ухмылялася...
Но остаться он не мог -
Был всего один денёк,
А Беда на вечный срок задержалася.