„НА ВЫСОКОЙ ГОРЕ”
Леонтина Апшениеце-Акула (р. 1939 г.)
Перевод на болгарский язык: Красимир Георгиев
НА ВИСОКАТА ПЛАНИНА
Изкачих планина страховита –
пътят беше и дълъг, и жаден.
Вятър вихрен и слънце ще питам
за цената на мойто старание.
На небето сияе светило
и сърцето ми радостно диша,
всичко, прежни надежди градило,
днес изглежда ненужно, излишно.
Под краката ми облаци плават,
всичко там в низините остана:
обич, болка и радост забравям –
всичко, случило ми се по-рано.
Но свисти в планината висока
насмешливо наоколо вятър:
ще успея ли сам и самотно
да вървя след върха по-нататък?
Долу обич и горести има,
и коварство, и сълзи проляти,
ала там след студената зима
с дъжд и слънце настъпва пак лято.
Искам още да любя и с грешки
да живея човешки, да тичам.
Радост тук горе ти не усещаш,
нищо, че си свободен от всичко...
Ударения
НА ВИСОКАТА ПЛАНИНА
Изкачи́х планина́ страхови́та –
пъ́тят бе́ше и дъ́лъг, и жа́ден.
Вя́тър ви́хрен и слъ́нце ште пи́там
за цена́та на мо́йто стара́ние.
На небе́то сия́е свети́ло
и сърце́то ми ра́достно ди́ша,
вси́чко, пре́жни наде́жди гради́ло,
днес изгле́жда нену́жно, изли́шно.
Под крака́та ми о́блаци пла́ват,
вси́чко та́м в низини́те оста́на:
о́бич, бо́лка и ра́дост забра́вям –
вси́чко, слу́чило ми се по-ра́но.
Но свисти́ в планина́та висо́ка
насмешли́во нао́коло вя́тър:
ште успе́я ли са́м и само́тно
да вървя́ след върха́ по-ната́тък?
До́лу о́бич и го́рести и́ма,
и кова́рство, и съ́лзи проля́ти,
ала та́м след студе́ната зи́ма
с дъ́жд и слъ́нце настъ́пва пак ля́то.
И́скам о́ште да лю́бя и с гре́шки
да живе́я чове́шки, да ти́чам.
Ра́дост ту́к го́ре ти́ не усе́шташ,
ни́што, че си свобо́ден от вси́чко...
Превод на български език: Красимир Георгиев
Леонтина Апшениеце
НА ВЫСОКОЙ ГОРЕ (перевод с латышского языка на русский язык: Зофия Ионина)
Я стою на высокой горе –
Путь наверх был трудный и длинный.
Спрошу я у солнца и ветра,
Имеет ли цену достигнутое.
На небе солнце сияет ярко,
И сердце заполняет радость,
Всё пережитое раньше
Ненужным кажется и лишним.
Под ногами проплывают облака,
Всё там внизу осталось:
Любовь ли, боль или радость –
Всё то, что раньше случалось.
Но теперь на горе высокой,
Вокруг насмешливо ветер свистит:
Смогу ли я в одиночку
Сам дальше идти?
Там внизу были любовь и боль,
Были коварство и слёзы,
Но всегда после холодной зимы
Наступает лето: солнце, дожди и грозы.
Я ещё хочу любить и ошибаться,
Чтобы чувствовать, что живёшь.
Здесь, наверху, уже не ощущаешь радость,
Хотя свободен от всего…
---------------
Латишската поетеса Леонтина Апшениеце (Леонтина Апшениеце-Акула) е родена на 15 януари 1939 г. в гр. Балви, Латвия. Пише поезия от ученическите години. По образование е фелдшер. От 1974 г. над 30 години работи във филиала на библиотеката на Медицинския университет в гр. Резекне. Публикува стихове в издания и алманаси като „Sieviete”, „Независим сутрешен вестник”, „Резекне”, „Rezekne новини” и др. Първата й книга „Bеrnibas plava” излиза през 1992 г., след което издава 23 стихосбирки и книги за деца, сред които „Sargengelis” (1997 г.), „Berna lugsana” (1998 г.), „Sestdienas vakara” (1999 г.), „Gliemeza lidojums” (2004 г.), „Dziesminas par burtiniem” (2004 г.), „Krasu prieks” (2012 г.), „Meza krasas” (2013 г.) и др. По нейни стихове са написани над 170 песни и два музикални спектакъла. Живее в гр. Резекне, регион Латгалия в Латвия.