Старый музыкант. Христо Смирненски

Ольга Кайдалова
Христо Смирненски
СТАРИЯТ МУЗИКАНТ

Все там до моста приведен седи,
тегли полекичка лъка,
а над главата му ревностно бди
черната старческа мъка.

Бурно край него животът кипи
в грижи и горести вечни
и пъстроцветните шумни тълпи
все тъй са зли и далечни.

Привечер. Спуска се траурен здрач,
ситен снежец завалява,
спира цигулката горестен плач –
старецът немощно става.

И прегърбен той пристъпя едва,
спира се тук-там и стене,
шепнат му злъчни, невнятни слова
зимните вихри студени.

Там – от скованата в мраз висина –
мигом през тънкия облак
хвърля му поглед печална луна,
фосфорно бледа и обла.

А зад гърба му пристъпя Смъртта,
кървава и многоръка,
и по цигулката старческа тя
тегли полекичка лъка.


Христо Смирненски
СТАРЫЙ МУЗЫКАНТ

Со скрипкой своей он у моста сидит,
Смычок его дёргает руку,
А в небе над ним, скаля зубы, глядит
Злой старости чёрная мука.

Пестреет толпа перед ним и бурлит,
Но люди ему – как чужие.
И жизни поток пред ним шумно кипит,
Волнуют заботы другие.

Сгущается сумрак, и вечер слепой
Под снежной завесой занялся.
Но скрипка рыдает под хилой рукой…
Вот старец закончил, поднялся.

Он, сгорбившись, ноги волочит едва,
Замедлит свой шаг и стенает;
И шепчут ему свои злые слова
Те вихри, что в зиму летают.

Морозная в небе висит вышина.
Порой через тонкие тучи
Бросает ему с сожаленьем Луна
Свой фосфорный бледненький лучик.

За ним, за спиной его – Смерть по пятам,
Кровава и так многорука;
Лишь тонкий смычок дребезжит по струнам
И дёргает хилую руку… (07.04.2016)