„РАССКАЗ ЧЕЛОВЕКА, КОТОРЫЙ НЕ СМОГ ПОЕХАТЬ В ОТПУСК НА КАНАРСКИЕ ОСТРОВА”
Александр Борисович Фрадкин/ Градский (1949-2021 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
РАЗКАЗ НА ЧОВЕК, КОЙТО НЕ МОЖА ДА ЗАМИНЕ В ОТПУСК НА КАНАРСКИТЕ ОСТРОВИ
Ний отдавна не искаме нищо, но дори да сме нещо решили –
все едно, щом не сме техни близки, те не са ни това разрешили.
Телевизията да не глези само алкохолици корави,
а, макар че са малко, и тези въздържатели, дето са здрави.
Ние имаме здраве на крави. Но какво да оплакваме здравето.
Та нали затова е то здраве – да треперим над него, да пазим го.
Със спокоен характер сме, малки, за животеца тъпо нехаем.
Да си крава послушна е жалко, но е здравето по-скъпо, знаем.
Ако все пак в момент безумен съгрешим и за път решим се,
не в Гурзуфа и не в Сухуми – в Лос Анджелис или пък в Ница,
нека отпускът е на Канарите, да са водка и буйства до утро –
труженик от Бабаевска фабрика редом до житомирската мутра.
За да свирят хармоники ловки, отпускарски ръкави да дръпнем.
За да има шампанско с картофки, за да има девици достъпни.
По бистрата свободно да шетат наши, руски туристи плебейски,
лавка там в Елисейски полета да сравнят с гастроном Елисейски.
Но че Крим и Кавказ са по-близо вий навярно ще възразите!
Откажете се от Париж и от Америка, паразити!
Да се струпват в Москва чужденците – нека задниците далаверят.
Те към Крим и Кавказ щом налитат, не достига за нас хайверът!
За какво са ни долари, марки? Чуждестранни подаръци в шарки?
Деки, кодаки и дукати, водка, карти, женици в кревати...
Да се возат по Клязма на лодка! Но нима е възможно без водка?
И за трудовите ни победи да разказват на свойте съседи.
Е, разбира се, туй са фантазии... За какво са ни тез безобразия?
Знаем Запада от телевизора – справедливо отказват ни виза!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Александр Градский
РАССКАЗ ЧЕЛОВЕКА, КОТОРЫЙ НЕ СМОГ ПОЕХАТЬ В ОТПУСК НА КАНАРСКИЕ ОСТРОВА
Мы давно ничего не решаем, ну, а если бы и решили –
Все равно мы не кореша им, чтоб решения разрешили.
Чтобы не алкоголиков только нам показывали по телеку,
А еще хоть малую толику, кто не пьет и здоров поелику.
Нам здоровье дано коровье. На здоровье валить нам нечего.
Ведь на то оно и здоровье, чтобы холить его и беречь его.
Мы спокойного нрава-норова, с пониманием все принимаем.
Хоть коровою быть не здорово, но здоровье дороже, знаем.
Ну, а если сойти с ума нам – согрешить, наконец, решиться.
Не в Гурзуфы иль в Сусуманы, а в Лос-Анджелесы да в Ниццы.
Вот бы в отпуск нам на Канарики, пить бы водку там, отдыхая.
И рабочим Бабаевской фабрики, и житомирским мордехаям.
Чтоб компанией, под гармошку, закатив рукава рубахи.
Чтоб шампанское под картошку, чтоб дешевенькие девахи.
Чтоб туристам простым, расейским, пошататься бы по бистро нам.
Сравнить лавки Полей Елисейских с Елисеевским гастрономом.
Но найдется, кто возразит мне – дескать, Крым и Кавказ поближе!
Обойдетесь, мол, паразиты, без Америки и Парижа.
Что ж касается иностранцев – их навалом в Москве (засранцев).
На курортах Кавказа и Крыма из-за них не хватает икры нам!
На кой ляд их доллары и марки? И наряды их, и подарки?
Деки, кодаки и дукаты, реки водки, девки, карты…
Покататься б на лодке по Клязьме! Ну, нельзя ли без водки разве?
И про трудовую победу рассказать за обедом соседу.
Ну, конечно, все это фантазия… Нешто нужны нам их безобразия?
Запад мы в телевизор видали – значит, правильно визу не дали!
---------------
Руският поет, певец, бард, композитор и музикант Александър Градски (Александр Борисович Фрадкин/ Градский) е роден на 3 ноември 1949 г. в гр. Копейск, Челябинска област. Завършва факултета по камерно пеене при Държавния музикално-педагогически институт „М. Гнесин” (1974 г.). Певчески глас – тенор-алтино, лиричен тенор. Работи в музикалните жанрове рокендрол, опера, рок-опера, блуз-рок, прогресивен рок и естрада. Мултиинструменталист, един от основоположниците на руския рок. Основател е на съветската рок-група „Славяне” (1965 г.), солист в групи като „Скоморохи”, „Весёлые ребята”, „Лос Панчос”, „Скифы”, „Тараканы” и др. Автор е на книгите „Избранное” (2011 г.), „Александр Градский. The Голос” (2013 г.) и „Александр Градский. Стихи” (2015 г.), на няколко рок-опери, рок-балети и рок-мюзикъли, сред които „Стадион”, „Муха-Цокотуха”, „Человек”, „Распутин”, „Еврейская баллада” и „Мастер и Маргарита”, на музиката на над 40 игрални филми, сред които „Романс о влюблённых”, и близо 50 документални и мултипликационни филми; има над 40 плочи и дискове, 15 дългосвирещи плочи и десетки популярни песни. Член е на Съюза на композиторите на СССР (1987 г.). Заслужил деятел на изкуствата на Русия (1997 г.), народен артист на Русия (1999 г.), народен артист на Приднестровската молдовска република (2014 г.). Умира на 28 ноември 2021 г. в Москва.