ТАТЯНА ЛЮБЕНОВА
***
Я промолчу и не скажу - прощай.
Нас покидают птицы на рассвете,
И это неизбежно. Так и знай,
Они поют об уходящем лете.
Приносит горечь терпкое вино,
Нашедший истину, ее не потеряет.
Но, несомненно, только лишь одно,
Что мудрости вино не прибавляет.
Дает плоды янтарная лоза,
Веселье сердцу прибавляет тоже.
Учись с усердием, что бы слеза
Не омрачила этот праздник позже.
Чего не можешь, ты не обещай,
Сильней осенней задувает ветер…
Я промолчу и не скажу - прощай…
Пусть птицы улетают на рассвете.
***
Аз не се сбогувам със тъгата,
както птиците със песента.
Тя е неизбежна като Лято
бавно тръгнало към Есента.
Нейното тръпчиво младо вино
носи на горчилката меда,
като истина неоспорима
и внезапна като мъдростта.
Жадно се наливат плодовете.
Натежават с мъдра светлина.
А зениците им топли светят
като неочаквана сълза.
Тя е неизбежна. Като Лято,
бавно тръгнало към Есента.
Аз не се сбогувам със тъгата,
както птиците със песента.
11.04.2016