Сърцето ми от обич няма да се умори.
Ще прати кръв да заздравеят всички рани,
ще бие с нова сила в ранните зори -
и щастие за да изпитаме, ще ни покани.
Още твърде млад съм за такъв покой,
във който трябва да въздишам рядко.
Когато те поглеждам, ставам неспокоен -
очаквам ти целувките като загадка.
По тялото ми с пръстите плетеш
невидимия плащ от удоволствия.
Душата ми е пълна със копнеж
със теб да заживеем във охолство...
19.04.2014 г.1825 Б.Алекс.
Петър Пенчев