А тръгнеш ли по дългата спирала,
не мога никак да те спра.
Усещам, как сърцето ти изгаря.
Но няма милост в обичта.
А после, отново непознати,
ще се познаем едва ли някой ден.
За туй ли, гарване, тъй жално грачиш,
и ти, приятелю, опечален?
Къде без тебе да отида?
Сред звездите да те търся -
или под пръстта?
Те тук са. Просто времето отмина.
И няма милост в обичта.