Николай Заболоцкий (07.05.1903-14.10.1958)
"Уступи мне, скворец, уголок"
Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой
***
Дай ми ъгълче малко, скорец,
приеми ме във старата къщичка.
Ще си дам аз душата за теб
зарад сините твои кокичета.
И бърбори, свисти пролетта.
До коляно тополи нагазили.
Клен раздвижил е свойта снага
и листа-пеперуди запляскали.
Бъркотия голяма в поля
и потоци така заклокочили,
ако слезеш от своя чардак,
през глава във гората не скачай ти!
Започни серенада, скорец!
През дайрета и през тимпаните
ти си нашият първи певец
в музикална брезова компания.
Представление ти започни!
Отметни си главичката розова
и сияйните струни дръпни
на гората във гърлото брезово.
Аз старая се също и сам,
пеперуда прошепна ми – святото:
„Който в пролет е много устат,
той без глас ще остане през лятото“.
В пролет тъй са прекрасни неща!
А душата пленена от люляци.
Като птица вдигни се, душа,
над градините твои, над улици.
Застани на високия стълб,
заблести на небето събудено,
прилепи към звезда своя път,
там със птиците сладкодумните.
Обърни към земята лице
и се радвай на сини кокичета,
и загубил ума си, скорец,
към поляни напролет затичай се.
1946
Превод: 03.05.2016 г.
-----------------------------------
Дай ми Ъгълче мАлко, скорЕц,
приемИ ме във стАрата кЪщичка.
Ще си дАм аз душАта за тЕб
зарад сИните твОи кокИчета.
И бърбОри, свистИ пролеттА.
До колЯно топОли нагАзили.
Клен раздвИжил е свОйта снагА
и листА-пеперУди заплЯскали.
БъркотИя голЯма в полЯ
и потОци такА заклокОчили,
ако слЕзеш от свОя чардАк,
през главА във горАта не скАчай ти!
ЗапочнИ серенАда, скорЕц!
През дайрЕта и през тимпАните
ти си нАшият пЪрви певЕц
в музикАлна брезОва компАния.
ПредставлЕние тИ започнИ!
ОтметнИ си главИчката рОзова,
и сиЯйните стрУни дръпнИ
на горАта във гЪрлото брЕзово.
Аз старАя се сЪщо и сАм,
пеперУда прошЕпна ми – свЯтото:
„Който в прОлет е мнОго устАт,
той без глАс ще остАне през лЯтото“.
В пролет тЪй са прекрАсни нещА!
А душАта пленЕна от лЮляци.
Като птИца вдигнИ се, душА,
над градИните твОи, над Улици.
ЗастанИ на висОкия стЪлб,
заблестИ на небЕто събУдено,
прилепИ към звездА своя пЪт,
там със птИците сладкодУмните.
ОбърнИ към земЯта лицЕ
и се рАдвай на сИни кокИчета,
и загУбил умА си, скорЕц,
към полЯни напрОлет затИчай се.
--------------------------------------
***
Уступи мне, скворец, уголок,
Посели меня в старом скворешнике.
Отдаю тебе душу в залог
За твои голубые подснежники.
И свистит и бормочет весна.
По колено затоплены тополи.
Пробуждаются клены от сна,
Чтоб, как бабочки, листья захлопали.
И такой на полях кавардак,
И такая ручьев околесица,
Что попробуй, покинув чердак,
Сломя голову в рощу не броситься!
Начинай серенаду, скворец!
Сквозь литавры и бубны истории
Ты - наш первый весенний певец
Из березовой консерватории.
Открывай представленье, свистун!
Запрокинься головкою розовой,
Разрывая сияние струн
В самом горле у рощи березовой.
Я и сам бы стараться горазд,
Да шепнула мне бабочка-странница:
«Кто бывает весною горласт,
Тот без голоса к лету останется».
А весна хороша, хороша!
Охватило всю душу сиренями.
Поднимай же скворешню, душа,
Над твоими садами весенними.
Поселись на высоком шесте,
Полыхая по небу восторгами,
Прилепись паутинкой к звезде
Вместе с птичьими скороговорками.
Повернись к мирозданью лицом,
Голубые подснежники чествуя,
С потерявшим сознанье скворцом
По весенним полям путешествуя.
1946