Булат Окуджава
***Опустите, пожалуйста, синие шторы
Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой
* * *
Затворете завесите сини, ви моля.
Не приготвяй ми лек, милосърдна сестра.
До постелята, ето кредитори мои
чакат: Вяра, Надежда, до тях Любовта.
Бих платил на сина за съдбата живяна,
но кесията празна в ръцете държа...
Не тъгувай, не страдай за мен, моя Вяра,
ще останат и други на теб да дължат.
И ще кажа аз още смирено и нежно,
две ръце ще докосна виновен с уста:
- Не плачи, не измъчвай се, майко Надежда, -
имаш ти на земята все още деца!
Към Любов ще протегна ръцете безсилни
и окаян ще чуя аз нейния глас:
- Не тъгувай, не страдай, че памет не стине,
в твое име раздадох се цялата аз.
Колко ласки от колко ръце ти намери,
колко пламък във тебе неземен вилня,
а бъбривите хора в трикратни размери
заплатиха за теб... Ти си чист без вина!
И пречистен лежа пред разсъмване ново,
пред рождение точно на идния ден...
Три сестри, три жени, три съдници отново
доверяват последния кредит на мен.
1959
Превод: 11 май 2016 г.
--------------------------------------------------
ЗатворЕте завЕсите сИни, ви мОля.
Не пригОтвяй ми лЕк, милосЪрдна сестрА.
До постЕлята, Ето кредИтори мОи
чакат: ВЯра, НадЕжда, до тЯх ЛюбовтА.
Бих платИл на синА за съдбАта живЯна,
но киЕсията прАзна в ръцЕте държА...
Не тъгУвай, не стрАдай за мЕн, моя ВЯра,
ще остАнат и дрУги на тЕб да дължАт.
И ще кАжа аз Още смирЕно и нЕжно,
две ръцЕ ще докОсна винОвен с устА:
- Не плачИ, не измЪчвай се, мАйко НадЕжда, -
имаш тИ на земЯта все Още децА!
Към ЛюбОв ще протЕгна ръцЕте безсИлни
и окАян ще чУя аз нЕйния глАс:
- Не тъгУвай, не стрАдай, че пАмет не стИне,
в твое Име раздАдох се цЯлата Аз.
Колко лАски от кОлко ръцЕ ти намЕри,
колко плАмък във тЕбе незЕмен вилнЯ,
а бъбрИвите хОра в трикрАтни размЕри
заплатИха за тЕб... Ти си чИст без винА!
И пречИстен лежА пред разсЪмване нОво,
пред рождЕние тОчно на Идния дЕн...
Три сестрИ, три женИ, три съднИци отнОво
доверЯват послЕдния крЕдит на мЕн.
-------------------------------------------------------
* * *
Опустите, пожалуйста, синие шторы.
Медсестра, всяких снадобий мне не готовь.
Вот стоят у постели моей кредиторы
молчаливые: Вера, Надежда, Любовь.
Раскошелиться б сыну недолгого века,
да пусты кошельки упадают с руки...
Не грусти, не печалуйся, о моя Вера, -
остаются еще у тебя должники!
И еще я скажу и бессильно и нежно,
две руки виновато губами ловя:
- Не грусти, не печалуйся, матерь Надежда, -
есть еще на земле у тебя сыновья!
Протяну я Любови ладони пустые,
покаянный услышу я голос ее:
- Не грусти, не печалуйся, память не стынет,
я себя раздарила во имя твое.
Но какие бы руки тебя ни ласкали,
как бы пламень тебя ни сжигал неземной,
в троекратном размере болтливость людская
за тебя расплатилась... Ты чист предо мной!
Чистый-чистый лежу я в наплывах рассветных,
перед самым рождением нового дня...
Три сестры, три жены, три судьи милосердных
открывают последний кредит для меня.
1959