Непонятното остава
в сенки от режещия хлад...
И пак продължавам
да търся с ребусен глад...
Натежават моменти
в мобилизация нежелана,
но ме движат ленти
и няма време да схвана...
Просто е сложното -
някак тече като водата -
мие невъзможното,
което ми мъти главата...
Неусетно разбирам
колко красива е неволята
и просто се спирам
доволно изпълнила волята.
Прочети още: http://www.stihovebg.com/work/id/223128/#ixzz48X9pHDyl