Съдбата със невидимата нишка ни завърза
един за друг през времето и разстояния.
Не ни е пречка никаква преклонна възраст,
когато се преплитат мисли и желания.
А нишката със времето укрепва,
навивайки надеждата като вретено.
Все по-често от внезапна страст тя трепва
или от чувства непознати в нас родени.
Невидимата нишка се превърна във канап
и няма сила дето да го скъса.
Тя вече ни е нужна каго хляб.
Любовта не може никога да дойде късно...
07.05.2014 г.
Из сборника с любовна лирика
"От първо лице", София, 2015 г.