„МАМА, МАМА, КОГДА МЫ БУДЕМ ДОМА...”
Ян Абрамович Сатуновский (1913-1982 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
МАМО, МАМО, КОГА ЩЕ СИ ОТИДЕМ ВКЪЩИ
Мамо, мамо,
кога ще си отидем вкъщи?
Кога ние ще видим
нашия скъп плебейски двор
и ще чуваме
разговора на съседите:
– Боже, как се страхувахме,
как бягахме там и се крихме,
а вие?
– А ние живяхме в Андижан,
а вие?
– А ние бяхме в Сибир,
а вие?
– А нас ни убиха.
Мамо,
искам вече да се приберем вкъщи,
всичко, което беше, да свърши
и всичко да бъде добре.
Ударения
МАМО, МАМО, КОГА ЩЕ СИ ОТИДЕМ ВКЪЩИ
Ма́мо, ма́мо,
кога́ ште си оти́дем вкъ́шти?
Кога́ ни́е ште ви́дим
на́шия скъп плебе́йски двор
и ште чу́ваме
ра́зговора на съсе́дите:
– Бо́же, как се страху́вахме,
как бя́гахме там и се кри́хме,
а ви́е?
– А ни́е живя́хме в Андижа́н,
а ви́е?
– А ни́е бя́хме в Сиби́р,
а ви́е?
– А на́с ни уби́ха.
Ма́мо,
и́скам ве́че да се прибере́м вкъ́шти,
вси́чко, кое́то бе́ше, да свъ́рши
и вси́чко да бъ́де добре́.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Ян Сатуновский
МАМА, МАМА, КОГДА МЫ БУДЕМ ДОМА...
Мама, мама,
когда мы будем дома?
Когда мы увидим
наш дорогой плебейский двор
и услышим
соседей наших разговор:
– Боже, мы так боялись,
мы так бежали,
а вы?
– А мы жили в Андижане,
а вы?
– А мы в Сибири,
а вы?
– А нас убили.
Мама,
так хочется уже быть дома,
чтоб всё, что было, прошло
и чтоб всё было хорошо.
1941 г.
---------------
Руският поет и литературовед Ян Сатуновски (Яков/ Ян Абрамович Сатуновский) е роден на 10/23 февруари 1913 г. в гр. Екатеринослав, днес Днепропетровск. Завършва физико-химия в Днепропетровския държавен университет (1938 г.). Участник е във Великата отечествена война. След войната работи като инженер-химик в гр. Електростал, Московска област. Движи се в кръговете на поетите-конструктивисти и групата на лианозовците, един от лидерите е на т.нар. втори поетичен авангард. През 1974 г. издава своя самиздатски тритомник „Избранное” в 7 екземпляра. Преди перестройката няколко негови стихотворения излизат в неформалните списания „Левиафан” и „Ковчег”, от средата на 70-те години публикува поезия в емигрантски издания. Автор е на 14 книги за деца, сред които „Раз-два-три” (1967 г.), „Малышам про малышей” (1970 г.), „У медведя во бору” (1971 г.), „Сапожки для гусят” (1972 г.), „Где загадка, там отгадка” (1978 г.) и „Беги, беги, дорожка” (1981 г.). Умира на 12 август 1982 г. в Москва. След смъртта му излизат книгите с негови творби „Хочу ли я посмертной славы” (1992 г.), „Рубленая проза” (1994 г.), „Среди бела дня” (2001 г.) и „Стихи и проза к стихам” (2012 г.).