„УХОДЯ – УХОДИ”
Александр Петрович Казаков (р. 1954 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ЩОМ СИ ТРЪГВАШ – ТРЪГНИ
Щом си тръгваш – тръгни. Мълчаливо кимни ми за сбогом:
който трябва че няма решение ще разбере.
Щом си тръгваш – тръгни, забрави обещания много
да е с нашите изгреви всичко докрая добре.
Щом си тръгваш – тръгни. Притвори предпазливо вратата,
да не стресне бравата съня на децата щастлив;
щом си тръгваш – тръгни: тази тягост недей да протакаш,
в любовта щом не вярваш, в любовния вечен мотив,
и с годините щом е изчезнала прежна надежда
сред мъглата на нощи самотни в безсънна печал;
щом более душата и обич пламтяща изцежда
като ручей пресъхнал в пустиня, до дъно изтлял;
като черна змия пропълзя изневяра-разлъка
в твоя някога радван от детски усмивки уют –
оттогава изчезна ти, друг си и няма те тука.
Щом си тръгваш – тръгни. След това ще решиш своя път,
ще обмисляш, премисляш и преоценяваш,
ако времето стигне и нов свят пред теб зазвъни,
но назад не поглеждай към нас: в този дом не остава
вече ни-щи-чко, нищо от теб!
Щом си тръгваш – тръгни...
Ударения
ЩОМ СИ ТРЪГВАШ – ТРЪГНИ
Штом си тръ́гваш – тръгни́.Мълчали́во кимни́ ми за сбо́гом:
ко́йто тря́бва че ня́ма реше́ние ште разбере́.
Штом си тръ́гваш – тръгни́, забрави́обешта́ния мно́го
да е с на́шите и́згреви вси́чко докра́я добре́.
Штом си тръ́гваш – тръгни́. Притвори́предпазли́во врата́та,
да не стре́сне брава́та съня́ на деца́та штастли́в;
штом си тръ́гваш – тръгни́: та́зи тя́гост неде́й да прота́каш,
в любовта́ штом не вя́рваш, в любо́вния ве́чен моти́в,
и с годи́ните што́м е изче́знала пре́жна наде́жда
сред мъгла́та на но́шти само́тни в безсъ́нна печа́л;
штом боле́е душа́та и о́бич пламтя́шта изце́жда
като ру́чей пресъ́хнал в пусти́ня, до дъ́но изтля́л;
като че́рна змия́ пропълзя́изневя́ра-разлъ́ка
в тво́я ня́кога ра́дван от де́тски усми́вки ую́т –
оттога́ва изче́зна ти, дру́г си и ня́ма те ту́ка.
Штом си тръ́гваш – тръгни́. След това́ште реши́ш сво́я пъ́т,
ште обми́сляш, преми́сляш и преоценя́ваш,
ако вре́мето сти́гне и но́в свят пред те́б зазвъни́,
но наза́д не погле́ждай към на́с: в то́зи до́м не оста́ва
ве́че ни́-шти-чко, ни́што от те́б! Штом си тръ́гваш – тръгни́...
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Александр Казаков
УХОДЯ – УХОДИ
Уходя – уходи. Просто молча кивни на прощанье:
Тот, кто должен, поймёт, что иного решения нет.
Уходя – уходи, даже если давал обещанье
До конца в этом доме встречать каждый новый рассвет.
Уходя – уходи. Дверь прикрой за собою без стука,
Чтоб не щёлкнул замок, ненароком детей разбудив;
Уходя – уходи: ни к чему продолжать эту муку,
Коль не веришь в любовь, коль угас её светлый мотив,
Коль под тяжестью лет потускнела былая надежда,
Растворилась во мгле одиноких бессонных ночей;
Изболелась душа, так любовью горевшая прежде, –
Истончилась до дна, как иссохший в пустыне ручей;
Коль измена-разлучница чёрной змеёю прокралась
В твой, когда-то сверкавший улыбками детскими дом –
Ведь с тех пор ничего, ничего у тебя не осталось.
Уходя – уходи, раз решил. Остальное – потом
Ты домыслишь, додумаешь, переоценишь,
Если времени хватит пойти по иному пути,
Но назад, в этот дом, никогда не входи: не изменишь
Ничего здесь уже – ни-че-го!
Уходя – уходи…
---------------
Руският поет, писател, композитор и преводач Александър Казаков (Александр Петрович Казаков) е роден на 27 април 1954 г. в Смоленск. Завършва диригентско-хорово отделение на Псковското културно-просветно училище и историческия факултет на Псковския държавен университет. Работи в културни учреждения на Новгородска област, преподава музика и история в училища. Публикува поезия и проза в списания и алманаси като „Всерусский Собор”, „Север”, „Скобари”, „Родная Ладога”, „Московский Парнас”, „Балтика”, „Песни псковских авторов”, „Псковщина – песня моя”, „Если есть у России душа, то она называется Псковом”, „Сибирские огни” и др. Превежда от лакски език стихове на дагестански поети. Член е на Съюза на писателите на Русия. Автор е на стихосбирките „На крыльях юности” (2002 г.), „Пскова негасимый свет” (2003 г.), „На берегах Великой и Псковы” (2003 г.), на сборника с негови песни „Дорога к дому” (2001 г.), на романите „Пасьянс с иероглифами” (2008 г.), „Предатель” (2011 г.), „Вагон для без вести пропавших” (2012 г.), „Другая жизнь” (2012 г.), на книгите с повести и разкази „Пройти полмира” (2005 г.), „Здесь и сейчас” (2012 г.), „Долгий путь по недальней дороге” (2013 г.) и др. Живее в гр. Псков.