Дали от вятъра или дъжда
бучи морето, глас извива.
До метър вдига всякоя вълна,
на пяна чийто връх разбива.
Върти до мътно пясъци и сол.
Нагрочено. Ръбато. Диво.
Защо такова точно, Боже мой,
в зениците ми днес пробива?
Пред него съм. На крачка. Цяла в слух.
И не от ужас вцепенена.
Магия е това, щом всеки път
дъха ми то без сила взема.