„ОЗЕРО”
Хазби Александрович Калоев (1921-1943 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ЕЗЕРОТО
Секват лунните страдания,
спи степта в сияещ мир.
Вятър с устремно дихание
бръчка езерната шир.
Но над бликащ очерк мрачен
черен облак зазвъня.
С бурно езеро прозрачно
аз съдбата ще сравня.
Ударения
ЕЗЕРОТО
Се́кват лу́нните страда́ния,
спи́ степта́ в сия́ешт ми́р.
Вя́тър с у́стремно диха́ние
бръ́чка е́зерната ши́р.
Но над бли́кашт о́черк мра́чен
че́рен о́блак зазвъня́.
С бу́рно езеро́ прозра́чно
аз съдба́та ште сравня́.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Хазби Калоев
ОЗЕРО
Отошли луны страданья,
Степь в ее сияньи спит.
Ветра легкое дыханье
Гладь озерную рябит.
Но над зыбью очерк мрачный
Черной тучи узнаю.
С этим озером прозрачным
Я судьбу сравню свою.
1939 г.
---------------
Руският и осетински поет Хазби Калоев (Хазби Александрович Калоев) е роден на 15 август 1921 г. в аула Байк, Северна Осетия. Пише стихове от ученическите си години, публикува поезия от 1936 г. Учи във филологическия факултет на Тбилиския държавен университет (1938 г.) и в литературния факултет на Североосетинския педагогически институт (1939-1941 г.). През 1942 г. завършва Камишинското танково училище и участва във Великата отечествена война като младши лейтенант. Твори на руски и на осетински език. Автор е на драмите „Сыновья Бата” (1939 г.) и „Кровавый путь” (1942 г.), на няколко поеми, сред които „Последняя тревога” (1940 г.), и на над сто стихотворения, които приживе не успява да издаде в книга. Воюва на Калининския и на Ленинградския фронт. Като командир на танк загива на 8 юли 1943 г. в боевете край Белгород. През 1956 г. излиза стихосбирката му „Луч солнца” („Хуры тын”).