„О ЛЮБВИ Я ЗНАЮ ТАК МНОГО И НИЧЕГО ПОЧТИ...”
Татьяна Георгиевна Щербина (р. 1954 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ЗА ЛЮБОВТА ЗНАМ ТЪЙ МНОГО И НИЩИЧКО МАЙ НЕ ЗНАМ
За любовта знам тъй много и нищичко май не знам,
вдишвайки главозамайващия и непривичен
въздух от дланите, стиснали моето гърло там
с нежно змийче или с приказна сила бича.
В елдена каша, в среднощни картофки навън
сбрало е толкоз любов тебеширено бяло,
формула с две, но събрани в едно сърчица, сякаш сън.
Няма сред тез кривулици, лъчащи от моето тяло,
аз да проспя нито верста по своя път,
страст с вечността ни разхвърлял в нас на километри,
бесния рекет където отгоре стоварва светът
в пика на пратената колесница с попътните ветри.
Сякаш от град и манна се изсипва двуполюсен знак,
сядам с частиците там алхимичен покой да получа,
през убедителни страсти и сред гъсталак от мустак
пъхам се в райския дом – от вселената тихо се уча.
Ударения
ЗА ЛЮБОВТА ЗНАМ ТЪЙ МНОГО И НИЩИЧКО МАЙ НЕ ЗНАМ
За любовта́ знам тъй мно́го и ни́штичко май не зна́м,
вди́швайки главозама́йваштия и неприви́чен
въ́здух от дла́ните, сти́снали мо́ето гъ́рло та́м
с не́жно змийче́ или с при́казна си́ла би́ча.
В е́лдена ка́ша, в средно́штни карто́фки навъ́н
сбра́ло е то́лкоз любо́в тебеши́рено бя́ло,
фо́рмула с две́, но събра́ни в едно́ сърчица́, ся́каш съ́н.
Ня́ма сред те́з кривули́ци, лъча́шти от мо́ето тя́ло,
аз да проспя́ ни́то ве́рста по сво́я път,
стра́ст с вечността́ ни разхвъ́рлял в нас на киломе́три,
бе́сния ре́кет къде́то отго́ре стова́рва светъ́т
в пи́ка на пра́тената колесни́ца с попъ́тните ве́три.
Ся́каш от гра́д и манна́ се изси́пва двупо́люсен зна́к,
ся́дам с части́ците там алхими́чен поко́й да полу́ча,
през убеди́телни стра́сти и сред гъстала́к от муста́к
пъ́хам се в ра́йския до́м – от вселе́ната ти́хо се у́ча.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Татьяна Щербина
О ЛЮБВИ Я ЗНАЮ ТАК МНОГО И НИЧЕГО ПОЧТИ...
О любви я знаю так много и ничего почти,
вдыхая головокружительный, непривычный
воздух из рук, мне сжавших дыхательные пути
нежной змейкой и сказочной статью бычьей.
В гречневой каше, в киоске с картошкой ночном
столько любви, сколько по-детски мелом
писанных плюсов, сердечек формулы два в одном.
Засыпая во всех излучинах, излучаемых телом,
я не могу проспать ни одной версты,
нам разметившей вечность на километры,
где свой бешеный рэкет обрушит вдруг мир с высоты
в пику присланной мне колеснице попутного ветра.
Знаки сыпались градом и манною с двух полюсов,
я сажусь за алхимию, запах частиц не обманет,
страсть всегда убедительней, так что я в чаще усов
в кущу райскую ткнусь – и тихонько учусь мирозданью.
1999 г.
---------------
Руската поетеса, писателка и преводачка Татяна Шчербина (Татьяна Георгиевна Щербина) е родена на 15 септември 1954 г. в Москва. Завършва филологическия факултет на Московския държавен университет. Работи като журналист. До 1986 г. подготвя шест свои самиздатски книги и публикува поезия и проза в чуждестранния печат и в самиздатски издания като „Митин журнал”, „Грааль”, „Suddeutsche Zeitung”, „Le Figaro”, „Коммерсантъ”, „Родник” и др. От 1991 до 1995 г. живее в Германия и Франция. Кореспондент е на Радио Свобода и коментатор на в. „Коммерсантъ-Daily”. Публикува поезия, проза и публицистика в издания като „Вестник Европы”, „Новая Юность”, „Октябрь”, „Арион”, „Крещатик”, „Дружба народов”, „Новый берег”, „Зинзивер”, „Дети Ра”, „Волга”, „Знамя” и др. Създател и главен редактор е на сп. „Эстет” (1996 г.). Превежда съвременни френски поети, съставител е на антологията „Современная французская поэзия” (1995 г.). Автор е на стихосбирките „Ноль Ноль” (1991 г.), „Parmi les alphabets” (1993 г.), „Жизнь без” (1997 г.), „Диалоги с ангелом” (1999 г.), „Книга о хвостатом времени” (2001 г.), „Прозрачный мир” (2002 г.), „Побег смысла” (2008 г.), на книги с проза и есеистика като „Лазурная скрижаль” (2003 г.), „Запас прочности” (2006 г.), „Исповедь шпиона” (2007 г.), „Франция. Магический шестиугольник” (2007 г.), „Они Утонули” (2009 г.), „Размножение личности” (2010 г.), „Крокозябры” (2011 г.) и др. Живее в Москва.